— Което би било ужасна загуба за всички ни — увери го Мъртън. — Ако нямате нищо против, трябва да говоря с патриарха.
— Патриарх! Ето още нещо. Човекът си има име — роден е с име като всички ни — обаче никой не го употребява. Обръщаме се по име към своите повелители — Марибор и Новрон, но Нилнев от Ерванон трябва да бъде наричан Патриарх от уважение към длъжността му като глава на църквата, само дето не той вече е главата, както казах. Детето на Новрон се върна при нас, но той продължава да седи. И управлява. Това не ми харесва — никак не ми харесва. Не смятам, че и императрицата одобрява. Ако тя не одобрява, значи и нашият повелител Новрон не е особено доволен.
— Желаете ли да поговоря с него относно това?
ДеЛунден се намръщи.
— О, той знае. Повярвайте ми, знае.
Мъртън остави епископа в нартика и влезе в нефа. Спря за миг, оглеждайки дългата мрачна стая с великолепен сводест таван, оформен като кил на кораб — думата неф, Мъртън бе научил, произхождаше от древният термин навис, означаващ кораб. Редици колони се издигаха нагоре като снопове тръстика, извили се на тавана. От двете му страни се издигаха страничните крила и аркадите — повтарящи се колони и арки. Над тях се пък издигаха високи прозорци с четирилистници, които по принцип заливаха пода със светлина. Днес сияеха мрачно, отразявайки светлината на свещите. Същото се отнасяше и за голямата розетка в далечния край на помещението, приличаща на огромно око. Мъртън често бе виждал в нея окото на Бога, който ги наблюдава, но по подобие на останалите прозорци и това око оставаше затворено в мрак.
На олтара го очакваха две алабастрови статуи на Марибор и Новрон. Новрон бе изобразен като могъщ красавец в разцвета на силите си и коленичеше с меч в ръка. Бог Марибор, изобразен като могъща фигура с дълга брада и надиплена роба, се бе надвесил над Новрон и увенчаваше главата му с корона. Във всяка църква и параклис статуите бяха еднакви, различен бе единствено материалът, от който са изработени — в съответствие със заможността на съответната енория.
— Приближи се, монсеньор — чу гласа на патриарха, отекнал откъм олтара. Катедралата бе толкова голяма, че от мястото му останалите изглеждаха дребни, смалени от разстоянието и височината на тавана.
Мъртън прекоси дългата пътека, вслушвайки се в звука на стъпките си по пода.
Точно както ДеЛунден бе описал, патриархът седеше на олтара на стол, а златнопурпурните му одежди се стелеха по пода. Носеха се слухове, че бил седял на същия стол и в Ерванон, пренесен тук с големи усилия. Мъртън никога не се бе срещал с Негово Светейшество в Ерванон, така че не можеше да потвърди или опровергае слуховете. Малцина можеха — патриархът почти не приемаше посетители в Короносната кула.
Можеше и да е спал, както правят възрастните — заспивайки навсякъде. От двете му страни стояха телохранителите, изцяло сходни по маниер и облекло. Поне за тях епископът беше прав — бяха забележителна двойка. Стояха като статуи, безизразни, а очите им му напомниха за прозорците.
Коленичи и целуна пръстена на патриарха, сетне се изправи. Старецът кимна. Пазачите не помръднаха — дори не премигваха.
— Имаш новини — рече Нилнев.
— Да, Ваше Светейшество. Току-що бях на среща с Нейно Високопреосвещенство.
— Кажи ми, какво предприема императрицата, за да ни защити?
— Сторила е много. В града са струпани запаси за две години напред. Напролет турнирните полета ще бъдат отворени за фермерите. Тази и други площи в града ще произвеждат зърно и зеленчуци от складирани семена. Вече се събира тор. Непрекъснато се лови риба. Близо до доковете са издигнати солници. Тези мерки биха могли да предоставят на града храна с години — може би неограничено време, ако риболовните кораби са свободни да кръстосват морето.
— Всички припаси се складират под земята, копаят се убежища в случай на атаки от небето, подобни на тези в Далгрен. В повечето случаи става дума за разширяване на вече съществуващи тъмници. Прокопани са тунели, осигуряващи достъп до прясна вода. Отходните води биват отвеждани през нови канали. Напредъкът е бавен заради замръзналата земя, но се смята, че има достатъчно място за населението — макар че ще бъде неудобно. Допълнителното подземно разширяване може да отнеме два или три месеца. Императрицата всъщност вижда полза в незавършеността, защото това предоставя на хората нещо за вършене.