Выбрать главу

— Значи планира да преобрази града в къртичина и да се крие в пръстта?

— Да и не, Ваше Светейшество. Също така е усилила и защитата на града. На няколко места край външните стени биват издигани катапулти, а войниците биват обучавани от офицери, посочени от маршал Бректън. Установил е редица процедури за всеки контингент, което позволява издаването на команди чрез рогове, барабани и знамена. Арбалетчиците са струпали стотици стрели, а всеки здрав гражданин, който вече не се занимава с нещо, събира дърва за още. Дори децата. Казани с катран и масло са приготвени край портите.

Подготвени бяха сигнални огньове, готови да пламнат в мига, в който елфите бъдат забелязани. Една от кладите е лумнала и императрицата нареди всички пътища към града да бъдат унищожени — с изключение на южната порта. Всички мостове и бентове трябва да бъдат разрушени, за да…

— Разрушени? — прекъсна го патриархът. — Кога е издала тя тази заповед?

— Привечер.

— Привечер? — духовникът изглеждаше притеснен. — Друго има ли?

— Императрицата пожела да знае за вземаните от вас предпазни мерки.

— Не е нейна работа — отвърна патриархът.

Мъртън бе шокиран.

— Простете, Ваше Светейшество, но тя е императрица и глава на църквата. Как така не е нейна работа да знае какви мерки предприемате за защитата на паството?

Старецът го прониза с поглед за миг, сетне изражението му омекна.

— Ти си отдаден член на църквата, Мъртън от Гхент. И тъй като нашият повелител е решил ти да бъдеш моята свръзка с императрицата, смятам, че е време да узнаеш известни тайни.

— Ваше Светейшество?

— Императрица Модина не е глава на църквата — рече патриархът.

— Но тя е Наследникът на Новрон…

— Тъкмо това е проблемът — не е — патриархът облиза несъществуващите си устни и продължи. — Епископ Салдур и архиепископ Галиен престъпиха правомощията си в Далгрен. Оповестиха момичето за наследника. Това бе благородна грешка. Бяха твърде нетърпеливи да изчакат Новрон, затова решиха да създадат по изкуствен начин нова империя. Наслуки избраха това момиче, използвайки неочакваните инциденти край Нидвалден за доказателство. Но случилото се там не доказва нищо. Бе лъжа, че гиларабринът можело да бъде убит само от кръвта на Новрон. Изградиха нова империя върху невежеството на масите.

— Защо не ги спряхте?

— Какво можех да сторя? Нима смяташ, че съм избрал да живея в уединение?

Мъртън объркано изгледа патриарха, сетне му просветна.

— Били сте затворник?

— Защо иначе бих стоял на върха на онази кула с години, без да виждам никого?

— А пазачите?

— Единствените двама души, за които зная, че са ми верни. Опитаха се да ме освободят веднъж. Галиен им отряза езиците. Една сега, когато Салдур и останалите са мъртви, мога да говоря свободно.

— Трудно ми е да повярвам — каза монсеньорът. — Архиепископът — и Салдур? Но те и двамата изглеждаха тъй любезни.

— Нямаш представа за тяхната непоколебимост. И сега, в резултат на действията им, фалшив бог седи на трона на нашия повелител, а на нас ни предстои падение.

— Но вие можете да направите нещо, нали?

— Какво бих могъл да сторя? Чу какво мърмори епископ ДеЛунден. Представи си какво щеше да си помисли светът, ако се опитах да кажа истината. Щях да бъда обявен за завистлив дядка, вкопчил се във властта. Никой не би ми повярвал. Императрицата щеше да ме убие, както отстрани от пътя си Етелред и Салдур. Не, не мога да действам открито — все още не.

— Тогава какво възнамерявате да сторите?

— Нещо по-важно е заложено. Изправени сме не пред разрухата на империята, но пред тази на човечеството. Модина и действията ѝ ще обрекат всички ни.

— Приготовленията ѝ за защитата на града изглеждат…

— Усилията ѝ са безполезни, но не за това говоря.

— Визирате мисията ѝ до Персепликуис?

— Да! С това тя заплашва всички ни.

— Но вие сте присъствали на онази среща. Защо не сте казали нищо?

— Защото мисията е важна. Рогът на всяка цена трябва да бъде намерен. Опасността се крие в това кой ще го намери. Рогът е оръжие с неизразима мощ. Каквото Модина не знае — каквото дори Етелред и Салдур не са знаели — е, че те са били манипулирани в търсенето му. Врагът се нуждае от него, колкото и ние. Който положи ръце върху рога, ще контролира всичко. Нему се подчиняват те. Винаги са били негови пешки. Планирал е това с векове, ръката му насочваща всеки ход, скрита в сенките, манипулираща невидими сили. Смятат, че е изчезнал, че е мъртъв, но той не е. Той е хитър и коварен, магията му е неизмерима за въображението. И дири мъст. Хилядолетие подготовка се свежда до един момент. Той жадува рога и с него ще накара цялото човечество да трепери. Дори и елфите ще платят за престъпления отпреди хиляда години. На този враг ще дадат рога те, без да подозират за пътуващата с тях опасност.