— И какво ще правим? — попита Дигън. — За колко дни имаме храна? Колко време загубихме? Тук сме вече… колко, три дни? И два дни път от Акуеста. Стават пет. Още пет връщане, което означава, че дори още в този миг да поемем назад, ще ни е нямало десет дни! С колко смятате, че разполагаме, преди елфите да достигнат Акуеста? Две седмици? Ще прахосаме по-голямата част от това време в пътуване обратно.
— Не те чух да предлагаш алтернатива — рече Ариста. — Олрик стори всичко по силите си, не смятам, че някой от тук присъстващите би направил по-добър избор.
— Каква изненада — неговата сестра се застъпва за него.
Моувин пристъпи към Дигън и изтегли меча си. Острието погълна светлината от фенерите и засия, повдигнато към гърлото на Гаунт.
— Предупредих те. Не говори непочтително за краля ми в мое присъствие.
— Моувин, спри! — нареди Ариста.
— Няма да го убия — увери я той. — Просто ще оставя инициалите си върху лицето му.
— Олрик — тя се обърна към брат си, — кажи му да спре.
— Не съм сигурен, че трябва.
— Виждате ли?! Ето за това потисничество говоря! — изкрещя Дигън. — Злото на наследствената власт.
— Някой да му затвори устата — сопна се Ройс.
— Моувин — каза Ейдриън.
— Какво? — въпросният го погледна. — Ти го удари!
— Да, но… това беше друго.
— Свали оръжието, Моувин — каза Олрик, отстъпвайки. — Честта ми може да почака, докато приключим с мисията.
Моувин прибра меча в ножницата и Гаунт се отдели от стената, дишайки тежко.
— Заплахите не променят ситуацията. Все още сме в задънен проход и…
— Не е задънен — оповести Магнус. Удари два пъти с ботуш, коленичи и допря ухо до земята. Сетне вдигна глава и се взря в купчината. Изправи се на крака и започна да разхвърля камъните. Под тях се показаха няколко дъски, прикрили дупка.
— Това е било скрито умишлено — каза Уайът.
— Но все още не означава, че сме поели по правилния проход — изтъкна Гаунт. — Не помня монахът да каза нещо за дупки. Няма как да се каже дали това е правилният проход.
— Е — отвърна Майрън.
Гаунт се извъртя към него.
— О, значи криеш информация от нас, така ли? Или просто си некадърен и си пропуснал да ни кажеш нещо?
— Не — отвърна смирено монахът. — В дневника не се споменава нищо за това.
— Тогава със сигурност си по-благочестив, отколкото те смятах, защото самият Марибор трябва да те снабдява с информация, която укрива от нас.
— Може би — отвърна Майрън. — Зная само, че това е знакът на Едмънд Хол — посочи. — Ето там, издълбан в камъка.
Ройс достигна първи до указаното място. Фенерът му освети издълбаните инициали:
— Е. Х. — прочете Гаунт. — Как можем да бъдем сигурни, че означават Едмънд Хол?
— Смяташ, че оттук е минало шествие с подобни инициали? — попита Ройс.
— Точно по същия начин изписва инициалите си в дневника — обясни Майрън.
— Ами тези, Майрън? — рече крадецът, разбутвайки още камъни, за да разкрие още драскотини в скалите. Бяха много по-ярки — по-пресни от ЕХ.
Майрън ги погледна за миг:
— За тях не зная нищо.
Ейдриън пристъпи напред, издухвайки мръсотията. Сетне се обърна към Ариста и Олрик:
— Патриархът не спомена ли, че бил изпратил отряди?
— Да — потвърди Олрик. — Три, ако не се лъжа.
— Всички от които се провалили, според императрицата — додаде Ариста.
Ейдриън погледна към партньора си.
— Смятам, че познаваме третия му отряд, но те не са минали оттук. Предполагам това са инициалите на първата или втората група — отново погледна към Ройс. — Ако трябваше да подбереш отряд да слезе тук и нямаше ограничения в избора, кого щеше да сложиш за водач?
— Вероятно Бректън — отвърна крадецът. — Или Грейвин Дент от Делгос.
— Е, знаем, че не са избрали Бректън. Но първите инициали са ГД. Кога за последно някой е виждал Грейвин? Тази година го нямаше на турнира.
— Миналата също — каза Олрик.
— Беше на съревнованието в Далгрен — каза Моувин.
— Да, там присъстваше — потвърди и Ариста. — Помня как Фанън го посочи и каза, че бил голям приключенец, който работел главно за нифронската църква. Нарече го…
— Търсач? — помогна Моувин.
— Да!
— Да помислим — рече Ейдриън. — Ще им трябва учен, историк. Дент беше в Далгрен. А как му беше името на онзи смешния с катапулта?
— Тобис Рентинуал? — попита Моувин. — Той е пълна откачалка.
— Да, но помниш ли как каза, че бил кръстил катапулта си на Новроновата съпруга, защото бил проучвал древноимперска история?