Намираше се в толкова огромна пещера, че не можеше да види другия край. В нозете му имаше черупки и черен пясък, а пред него се разгръщаха обширни води, които се пенеха. Зърна морска трева и водорасли, които сияеха яркозелено. Таванът отразяваше това сияние и полученото впечатление далеч не говореше за подземие. Чувстваше се, сякаш седи на плажа през нощта, под заоблачено, макар и зелено, небе. Ноздрите му се изпълваха с аромата на сол, риба и водорасли. Вдясно се простираха безкрайни води, но право напред на хоризонта се виждаха постройки — очертанията на сгради, колони, кули и стени.
Отвъд морето ги очакваше Персепликуис.
Застанал на брега, Ройс се взираше в тази посока. Обърна се през рамо, когато Ейдриън слезе.
— Не е нещо, което виждаш всеки ден, нали?
В отговор партньорът му възкликна удивено.
Не след дълго всички стояха сред черния пясък, взиращи се към града отвъд. Майрън изглеждаше шокиран. Ейдриън осъзна, че монахът никога не е виждал океан, още по-малко лъчистозелен.
— Едмънд Хол споменава за подземно море — най-накрая рече Майрън. — Но господин Хол не го бива особено в описанията. Това… това наистина е удивително. Никога не съм се смятал за особено голям, но сега се чувствам дребен като песъчинка.
— Някой да си е изгубвал океана? Защото току-що открихме един — обяви Моувин.
— Красиво е — рече Ариста.
— Не думай — промърмори Уайът.
— Как ще го прекосим? — попита Гаунт.
Всички погледнаха към Майрън.
— Да, съжалявам. Едмънд Хол си направил сал от отломки на брега. Казва, че имало много такива. Овързал дъски с въжето си, а от някаква щайга си сътворил кормило. За платно използвал съшити чували.
— Колко му отнело? — поинтересува се Дигън.
— Три седмици.
— Велики Мар! — възкликна той.
Олрик го изгледа свъсено.
— Ние сме десетима, водим със себе си опитен моряк и имаме по-добра екипировка. Да потърсим материали.
Всички се пръснаха като група дирещи раковини и морски звезди в прекрасен летен ден.
По брега наистина имаше много отломки. Стари бутилки и счупени кутии, мачти и мрежи, всички удивително запазени след хилядолетния престой. Ейдриън повдигна стомна, от едната страна на която имаше надпис. Внимателно я обърна, осъзнавайки, че държи реликва, която е изключително ценна. Не очакваше да може да разчете. Всичко от древните времена на Персепликуис щеше да бъде на старореч. Погледна към надписа и смаяно установи, че го разбира: спиртоварната на бриг. дагастан, калис.
Той премигна.
— Къде е Майрън? — не толкова въпросът, колкото гласът откопчи вниманието на Ейдриън от стомната.
Думите принадлежаха на Елдън. Едрият мъж се издигаше като вълнолом, извъртайки глава.
— Не го виждам.
Ейдриън се озърна. Елдън беше прав. Майрън липсваше.
— Ще го потърся — с отегчение каза Ройс и изчезна.
— Елдън? — викна Уайът. — Можеш ли да ми помогнеш? — рече той, опитвайки се да измъкне голяма дъска, почти изцяло заровена в пясъка. — Това може да ни послужи за кил.
Олрик и Моувин влачеха нещо, приличащо на парче щайга.
— Сред ей онези скали има още — кралят уведоми Уайът.
— Чудесно, но бихте ли помогнали да изровим това?
Гаунт неохотно крачеше из плажа и сритваше камъни, като че под тях щеше да намери мачта. Магнус видимо отбягваше водата, придържайки се към високите части на брега, поглеждайки към вълните през рамо, сякаш те бяха разгневени кучета, за които постоянно трябваше да се убеждава, че не са се отскубнали от веригите.
Ариста дотича до четиримата копаещи.
— Открих огромно парче платно — рече тя и затанцува.
Ейдриън забеляза, че краката ѝ бяха боси. Държеше обувките си в ръце, поклащайки ги за токовете. Робата ѝ се вееше. По нищо не се отличаваше от момичетата от таверните или градчетата — въобще не приличаше на принцеса.
— Не ти ли харесва ликуващият ми танц? — попита го тя.
— Това ли трябваше да представлява?
Тя извъртя очи.
— Ела и ми помогни с платнището. От него ще стане чудесно платно.
Изтича обратно и Ейдриън я последва. Тя спря и се наведе, хващайки ръба на обгоряло парче платнище.
— Ще трябва да го изкопаем, но се обзалагам, че е голямо. Мисля…
Тя спря, зървайки Ройс и Майрън да крачат към тях.
— Ето къде си бил — рече Ейдриън порицателно. — Елдън се разтревожи, млади момко.
— Видях рак — каза засрамено Майрън. — Имат огромни щипци и вървят настрани — движат се много бързо — като паяци. Подгоних го по плажа, но той се скри в дупка, преди да успея да го огледам. Някога виждал ли си рак?