— Това по леглото и пода прилича на кръв — каза Ройс.
— Ще приема думите ти, макар да виждам само сенки. А какво е това около корема му?
— Чаршафи — също окървавени. Изглежда е умрял от рана в стомаха, но е станало бавно — Ройс изскочи от каютата и започна да оглежда палубата.
— Какво търсиш?
— Кръв — отвърна той. — Навсякъде е оплискано. Има петна по палубата, отпечатъци по въжетата, също и по руля. Мисля, че е отплувал ранен.
— Може да е бил нападнат на борда.
— Възможно е, но се съмнявам. Изглежда е оцелял в боя, в който е получил тази рана, което значи, че другият е бил наранен много по-лошо, само дето няма труп.
— Възможно е да го е хвърлил в морето.
— Да, но тогава пак щеше да има следи от бой и кръв — много кръв. А аз откривам само капки. Не, мисля, че е бил наранен и тогава е отплувал…
Ройс изтича до руля, сетне до кърмата.
— Да, кормилото е вързано. Отплавал е и е вързал руля, сетне, отслабвайки, е слязъл долу, където бавно е умрял.
— И кой го е наръгал?
Ройс сви рамене.
— Гхазел?
Ейдриън поклати глава.
— Минаха… колко вече? Три, четири месеца? Видя онази гривна. Гоблините са били тук. Видели са кораба, но не са го докоснали. Ако те са го убили, са щели да вземат съда. Не, Траник бе сключил сделка с Гхазел, помниш ли? Спомена нещо за гид и безопасно преминаване.
— Значи Мерик или патриархът е сключил сделка с гоблините?
— Така изглежда.
Ейдриън махна на останалите и спусна въжена стълба край борда.
— Доверявам се, че е безопасно?
— За безопасността гарантирам — рече Ейдриън. — Относно доверието се обърнете към нашия експерт по корабоплаването.
Уайът стоеше на средата на палубата и удари с крак по дъските. Сетне грабна въже и се изкатери по мачтата, проверявайки такелажа. Накрая надникна и в каютата, за да обяви:
— Малко позанемарена и захабена, но става за плаване — доколкото ги бива тенкинските догери.
— Тенкински? — попита Моувин.
Уайът кимна.
— А това в каютата е Бърни, нали?
— Бих казал — отвърна Ейдриън.
— Тогава това не е просто някакво си подземно солено езеро.
— Какво искаш да кажеш?
— Този съд е доплувал тук от Замъка на четирите вихъра. Трябва да има някаква връзка с Гоблинското море — някакъв залив, който Ба Ран Гхазел са открили, отвеждащ от Олбърн до тук.
— Така са успявали да пращат съгледвачи край Амбертън — каза боецът.
— Колкото и да е чудесно това — поде Олрик, — как ще я пуснем по вода?
— Няма нужда — каза му Уайът. — Тя сама ще го стори след около шест часа.
— Моля?
— Корабът ще скочи във водата след шест часа? — невярващо попита Моувин.
— Има предвид прилива — обясни Ариста.
— Точно сега е отлив. Предполагам водата се издига до ръба на скалите. Плажът ще изчезне. Разбира се, дъното на кораба може да не се отдели. Ще вдигнем платната и ще се надяваме вятърът да ни избута. Ако не, ще трябва да изтеглим кораба.
— Да изтеглим кораба? — попита Моувин и погледна към Ариста, която този път сви рамене.
— Котвата се изстрелва напред и шпилът се навива, което придърпва кораба към котвата. Не е забавно занимание. Понякога котвата не се заклещва, а друг път се закрепва прекалено здраво. И в двата случая навиването не е приятно. Мога само да благодаря на Марибор, че Елдън е с нас.
— Разбира се, корабите с такава големина не разполагат с механизъм за изстрелване, така че ще трябва да измислим нещо, с което да отнесем котвата. Тъй като имаме шест часа за убиване, можем да се заемем с това. Ще се нуждая от Ройс, Ейдриън и Елдън, за да постегна кораба. Би ли могъл Негово Величество да подбере неколцина от оставащите хора и да направи сал?
— Считай го за сторено, капитане — отвърна Олрик.
— Страхувам се, че ще трябва да се отървем от стария Бърни — каза Уайът. — Макар да е изкусително просто да го хвърлим в морето, смятам, че трябва да го погребем.
— Мен не ме гледайте — рече Гаунт. — Аз изобщо не го познавам.
— Аз ще го сторя — каза им Майрън. — Някой ще ми помогне ли да го отнеса до брега?
— Добре, значи всички са разпределени — каза Уайът. — Отплаваме след шест часа — да се надяваме.
Глава 13
Пътешествието с „Предвестник“
Приливът дойде и Ариста видя по-голямата част от брега да изчезва. Вълните заливаха скалите с прах. Вода навлезе и в шахтата, по която бяха слезли, плискайки се по стените ѝ със засмукващ звук. Корабът стоеше изправен и палубата се поклащаше при всяка вълна, разклатила кърмата.