Майрън стоеше на палубата, насочил очи към платната, където Ройс прелиташе сред въжетата. От подгизналия до кости монах се образуваше локвичка на дъските. Расото му бе прилепнало към кожата, на рамото му имаше парченце светещо водорасло, а по бузите и косата — пясък.
— Готово? — попита Ейдриън, привързвайки едно от въжетата, които Ройс му бе спуснал.
Майрън кимна.
— Почти, но си помислих… — отново вдигна очи. — Помислих си, че Ройс може да иска да каже няколко думи, тъй като той го е познавал най-добре.
— Ройс е малко зает — отвърна Ейдриън.
Раменете на Майрън се сведоха.
— А ако дойда аз? И аз го познавах.
— Аз може ли да дойда? — попита принцесата. Ариста навиваше въжета и разчистваше палубата от боклуци. Никой не я бе помолил, никой не очакваше от нея да прави каквото и да е. Жените не бяха нещо обичайно на борда и тя не мислеше, че Уайът знае как да гледа на присъствието ѝ. Бе се заела да помага на Олрик за сала, но това не бе протекло добре. Брат ѝ видимо потръпваше всеки път, когато тя предлагаше нещо на Моувин, Дигън или Магнус. След около час тя се извини и се върна на кораба, оправдавайки се, че не се чувства добре. Надяваше се Уайът да ѝ намери някаква работа, но той само се усмихваше и кимваше учтиво.
— Разбира се — охотно каза Майрън, усмивка разведрила лицето му.
Ариста скочи на крака, чувствайки се странно облекчена. Някак очакваше и Майрън да я отхвърли. Съжали, че бе проявила желание, тъй като слизането от кораба изискваше нагазване във вода до пояс. Тя бе ледена и ѝ секна дъха. Робата се издуваше около нея, докато Ариста се опитваше да закрепи нозе.
Силна вълна я удари в гръб и принцесата политна напред. Ейдриън я улови за лакътя и я задържа.
— Благодаря ти. Вече бях решила, че ще поплувам — каза му тя.
— Много неучтиво от страна на вълната да ви изненада така.
— Никак не бе кавалерско, нали?
— Не — аз бих се оплакал.
Майрън вървеше пред тях, разплисквайки водата, към едно място, където тя бе дълбока само няколко инча.
— Той е тук — или поне беше — каза Майрън, оглеждайки се притеснен.
— Убеден съм, че все още е — рече Ейдриън.
— Най-добре да започнем, преди да се е измъкнал — отбеляза Ариста, чиито крака тъкмо затъваха в пясъка. — Ти започни, Майрън.
— Мили Марибор, отец всевечен наш, събрали сме се тук, за да се сбогуваме със своя брат Бърни. Така е името му, нали? — прошепна монахът.
Ейдриън кимна.
— Молим те да го помниш и да бдиш над пътя му, когато той прекосява реката към земята на зората.
Погледна към Ейдриън, правейки му знак, че е негов ред да заговори.
— Ами — боецът се замисли за миг. — Бърни не беше точно добър човек. Той беше крадец, обирджия, веднъж дори се опита да наръга Ройс…
Виждайки изражението на Майрън, принцесата го сръчка.
— Но… той не се опитваше, да убие някой от нас. Просто си вършеше работата. Предполагам е бил добър — Ейдриън спря, изглеждайки неловко.
— А вие бихте ли искали да кажете нещо? — обърна се монахът към Ариста.
— Не го познавах.
— Не мисля, че той ще възрази — обяви Майрън.
— Добре тогава — тя се замисли за секунда, сетне поде. — Макар никой от нас да не го познаваше добре, убедена съм, че господин Бърни е имал и своите добродетели, подобно на всеки от нас. Вероятно е помагал на хората или е показвал храброст в лицето на опасността, когато останалите не са го правели. В противен случай Марибор не би пратил един от най-състрадателните свои слуги да се погрижи за последния му път.
— Ей, това беше много по-добро от моето — прошепна Ейдриън.
— Шт — рече Ариста.
— И така, повелителю — заключи Майрън с наведена глава, — ние се сбогуваме с Бърни. Нека светлината на новата зора освети лицето му.
Сетне монахът запя:
— Това ли беше? — попита боецът.
— Да — отвърна Майрън. — Благодаря и на двама ви, че дойдохте и стояхте в студената вода.
— Да се връщаме. Краката ми се вкочаняват — рече Ариста, скачайки сред пяната.
— Ваше Височество? — попита Майрън, догонвайки я. — Не мога да не попитам. Кой е този слуга на Марибор, за когото споменахте?
Тя го погледна, изненадана.
— Ти, разбира се.
— О…
Олрик и останалите привързваха изработения от тях сал към борда на „Предвестник“. Принцесата беше впечатлена. Салът бе с големина осем квадратни фута, стегнат здраво и насмолен.