На борда Уайът и Елдън избутваха всичко, което можеше да бъде преместено, от носа към кърмата. Задната част на кораба започна да се олюлява.
Щом всички се качиха на борда, Уайът издигна глава, сякаш гледайки към небето и извика:
— Вдигни топсела!
Тя затаи дъх, докато Ройс издърпваше въже, сетне се стрелна по реята, за да издърпа друго. Платното се разтвори и Ройс пролази до върха на мачтата, където се зае да развързва платната.
— Вдигай грота! — изкрещя Уайът и Ройс освободи голямото платно. — По въжетата!
Ейдриън и Елдън, застанали на срещуположните краища на кораба, заопъваха въжетата, свързани с долните краища на платното, изпъвайки го.
— Улови вятъра!
Двамата грабнаха въжетата, свързани с реите, и насочиха платната да улавят вятъра под ъгъл с предната част на платната, така че да ги избута обратно в морето. Гледаха към Уайът, който им махаше, докато уцелят правилния ъгъл, сетне завързаха въжетата.
— Всички на кърмата! — викна Уайът. Подчиниха се на думите му. Вятърът и вълните ги разклащаха, на моменти изглеждаше, че се повдигат, но корабът не помръдна.
— Килът се е заровил — рече Уайът и въздъхна. — Ще трябва да се изтеглим. Елдън и Ейдриън, вдигнете котвата до сала. Олрик — простете, Ваше Величество, но ще трябва да ви използвам като матрос и ще трябва да изоставя формалностите. Надявам се да проявите разбиране. Вземете Моувин и отплувайте със сала, веднага щом котвата се озове отгоре му. И помнете: гребете директно зад кораба. Ходът под ъгъл ще ни лиши от тяга. Искаме корабът да върви по права линия. Когато се отдалечите толкова, че веригата е изпъната, пуснете котвата, сетне се върнете на кораба, колкото се може по-бързо.
Олрик кимна. Двамата с Моувин се покатериха отвъд борда. С помощта на скрипците на главната рея Ейдриън и Елдън издърпаха котвата до сала, който се поклащаше над вълните. Олрик и Моувин го възседнаха, привързвайки котвата здраво. Вълните ги заливаха с пяна. Ейдриън им подаде весла. Застанали от двете страни на сала, двамата загребаха.
Уайът лично отпускаше котвената верига, застанал на кърмата, наблюдаващ внимателно напредъка им. При опъването ѝ принцът и графът приличаха на плъхове, застанали върху капака на бъчва. Ариста зърна проблясването на Моувиновото острие и котвата потъна във водата, като едва не обърна сала.
— Всички на шпила! — викна Уайът. — Естествено, вие не, Ваше Височество.
Ариста въздъхна, но нямаше нищо против да стои на кърмата и да гледа как Олрик и Моувин се приближават. Движени от вълните, сега идваха по-бързо.
В средата на кораба всички напрягаха сили, за да въртят кабестана, наблягайки с тежестта си върху пръчките. Ариста чуваше бързото трак, трак, трак на палците, които навиваха веригата. Сетне звукът стана по-тих, а паузите между тракането по-дълги.
Край всяка пръчка бяха застанали по двама — с изключение на Елдън. Лицето на гиганта бе почервеняло от напрежение. Ариста дочу заплашително проскърцване, породено от борбата на кораба с котвата.
— Показвайте ни вълните, Ариста! — викна ѝ Уайът. — Вдигнете ръце и ги спускайте точно преди вълна да удари кораба!
Тя кимна и погледна към морето. Олрик и Моувин почти бяха до съда. Принцесата се вгледа във вълните. Сега бяха спокойни, но в далечината се задаваха три гърбици, носещи се към тях като хлъзгави змийски гърбове.
— Има малко време — викна тя в отговор.
— Всички да починат — каза Уайът. — Когато тя свали ръце, натиснете здраво.
Моувин и Олрик се покатериха на борда, подгизнали и изтощени. Проснаха се на палубата.
— Няма време за почивка! — викна им Уайът. — И за вас има място на кабестана!
Вълните наближиха и принцесата вдигна ръце.
— Пригответе се!
Всички се напрегнаха и поеха дълбоко въздух.
Първата вълна се втурна напред и Ариста спусна ръце, но го стори прекалено късно.
Мъжете напрегнаха сили. Корабът се разтърси, сетне спря. Моряците се отпуснаха изтощени, облягайки се на пръчките.
— Прецених я грешно — изкрещя Ариста. — Прекалено се забавих. Идва друга.
Тя вдигна ръце и останалите отново се подготвиха, Моувин и Олрик присъединявайки се към тях.
Принцесата гледаше как пенестата вълна се приближава. Този път свали ръце по-рано, още докато вълната беше на няколко фута. Когато другите натиснаха, кърмата на кораба вече се повдигаше. Отново разтърсване и стържене, този път усети движение.
— Още една! — викна тя, вдигайки ръце, за да ги спусне почти мигновено след това.