— Коя страна е щирбордът? — попита тя.
— Дясната — каза ѝ Майрън. — Получил е названието си от кормилото, което винаги се намира от дясната страна на кораба, тъй като повечето хора са десняци. Затова корабите застават до пристана с левия борд, от което е получил названието си порт или бакборд. Поне така пише Хил Макдейвин в „Хроники на морските търговски практики на Килнарския съюз“.
— Ейдриън казваше, че си можел да правиш подобни неща — но е трудно да повярваш, докато не го видиш с очите си. Удивително е, че помниш толкова много неща.
— Всеки си има талант. Предполагам е като магията.
— Да — рече тя, кимайки бавно. — Може да се каже.
— Погледнете — рече Майрън, сочейки.
Зърна тъмни платна да се открояват сред мрачната светлина. Бяха много по-големи от техните — огромни плющящи триъгълници черно платнище, върху които имаше бяла емблема. Последната имаше смътно сходство с череп.
— Всички долу! — викна Уайът. — Ройс, кажи ми, ако променят курса си към нас!
Ариста и Майрън се свиха на палубата, но продължиха да надничат към приближаващия съд. Корпусът му изникна като от зелена мъгла. Той също бе черен и блестеше сред пръските като матово стъкло. Отразявайки сиянието на морето, корабът изглеждаше заплашителен, като нещо от друг свят.
От върха на мачтите проблесна светлина.
— Сигнализират ни — викна Ройс.
— По дяволите — изруга Уайът. — Това ще представлява проблем.
— Поемат към нас.
— По въжетата! — изкрещя Уайът, завъртайки бясно кормилото. „Предвестник“ се отклони от приближаващия се кораб. — Следват ни.
Ариста дочу слаб вик и видя движение — малки мрачни фигури се стрелваха по палубата. При вида им я побиха тръпки. Тя също бе чувала историите за Ба Ран Гхазел — морските гоблини. Но те принадлежаха към легендите. Нора, бавачката на Ариста, ѝ разказваше истории за тях преди лягане. По-често приказките бяха за алчни джуджета, отвличащи глезени принцеси, но понякога говореше и за Гхазел. От тях никой принц не бе измъкнал принцесата, без значение колко е забележителен. Гоблините бяха гнусни създания на мрака, рожби на злонамерено божество. Историите на Нора за тях винаги включваха опожарени села, избити воини и отвлечени деца — не, за да бъдат откупени, а за да послужат като гозба. Гхазел неизменно изяждаха пленниците си.
Когато Ариста бе лежала в кревата си, увита с одеяла и отпуснала глава на удобни възглавници, намираща се в безопасност сред пропукващата камина на спалнята си, историите изглеждаха забавни. Винаги си представяше джуджетата като злонравни дребосъци, а феите като крилати момичета, но гоблините така и не бе успяла да си пресъздаде напълно — дори с обширното въображение на детския си ум. Винаги бяха такива, каквито изглеждаха сега — далечни заплашителни сенки, движещи се с непостижима за човек рязкост. Нора винаги започваше историите си по следния начин: „Не всичко от това е истина, но голяма част е…“ Гледайки към кораба и черните фигури на палубата, Ариста се зачуди, дали Нора е осъзнавала колко истинни са всъщност са приказките ѝ.
„Предвестник“ се изви наляво, направляван от умелата ръка на Уайът. Ариста и Майрън изгубиха от очи гоблинския кораб. Изтичаха до кърмата, където Уайът държеше кормилото с една ръка, обърнал глава назад. Корабът на Гхазел бе повторил маневрата им и ги следваше.
— Всички на подветрения борд!
— А той кой е? — обърна се Ариста към Майрън.
— Противоположен на наветрения… в случая е щирбордът.
— Какво, в името на Марибор, не е наред с изразите ляво и дясно?
В мига, в който достигнаха перилата на десния борд, принцесата разбра защо Уайът ги е пратил там. Вятърът натисна платната и наклони кораба, приближавайки ги опасно близо до потапянето. Десният борд се издигаше все по-високо и по-високо.
Ариста се вкопчи в парапета, за да не падне. Монахът стори същото. Малко по-натам Магнус изглеждаше ужасѐн, а краката му се хлъзгаха по влажните дъски. Ако корабът бе хвърчал преди, то сега правеше нещо нечувано. Вече не се издигаха и потъваха периодично, а подобно на сапун, плъзнат по дъска за пране, се носеха над вълните. Корабът беше като камъче, запратено над повърхността на езеро.
— Ха-ха! — подигра се Уайът. Вятърът отскубна думите от устата му и Ариста едва ги чу. — Опитайте се да ни настигнете сега с тромавото си корито!