Стоеше, стъпил здраво, хванал кормилото с две ръце като любима, развял коса, окъпан от пръски. Бе широко усмихнат. Принцесата не беше сигурна дали трябва да се радва, или да се притеснява. Останалите бяха отчаяни от преследването, докато се носеха над вълните.
Ариста усети болката в лявата ѝ ръка да отслабва, корабът се изправи и забави скорост. Хвърли поглед към Уайът и видя притеснение.
— Крадат вятъра ни — изръмжа той.
— Как са способни на подобно нещо? — попита Олрик.
— Оставят ни на завет, поставяйки кораба си в една линия с нашия. По въжетата! Поворот на щирборда!
Корабът бе почти изправен, което позволи на Ейдриън и Елдън да тичат. Отново задърпаха въжетата и обърнаха реите. Голямото платно заплющя, докато Уайът обръщаше кораба, за да улови вятъра от другата страна. Над главите им Ройс се занимаваше с горното платно.
— Платната по вятъра!
Отново уловиха стихията и корабът пак се понесе.
— Всички на бакборда!
Ариста го бе изпреварила, вече търчейки по палубата, за да се вкопчи отново за перилата. Знаеше какво предстои и този път бе стъпила здраво, преди носът на кораба да се издигне. Отвъд кърмата виждаше другият кораб да повтаря и тази им маневра, череповите платна заплющели. Ясно можеше да види създанията, които лазеха по палубата и се катереха по въжетата. Гледката на движенията им я ужасяваше. Търчаха на четири крака като паяци — цял кораб тарантули — толкова нагъсто разположени, че се катереха едни върху други.
„Предвестник“ отново се понесе над вълните, стрелнал се към града, но нямаше полза. Другият кораб, благодарение на повечето си платна, все още скъсяваше дистанцията помежду им и отново се насочи да отнеме вятъра им.
— Елдън, Ейдриън! — викна Уайът. — Ще я обърна, след което внезапно ще се върна към стария курс, разбрахте ли? Щом ви дам сигнал, дайте кливера към бакборда.
Ейдриън погледна към Елдън, който кимаше.
— Покажи му, Елдън. Трябва да бъде изпълнено перфектно — или ще сме мъртви. Вземи Моувин и Олрик на въжетата. С повече ръце ще е по-лесно за изпълнение. Щом поемем предишния курс, пусни кливера. Нека видим колко добър е екипажът им. Те имат предимството на повече платна, така че ще го обърнем срещу тях. Целият този такелаж ще изисква време, за да коригират курса си. А ако не се отдръпнат навреме, ще заседнат.
— Ваше Височество — обърна се той към Ариста. — Ще съм обърнат напред, за да разчета правилно времето, така че вие трябва да бъдете очите на гърба ми. Наблюдавайте гоблинския кораб и ми кажете, когато започнат да се обръщат, разбрахте ли?
— Да — отвърна тя и кимна — в случай, че вятърът бе отнесъл гласа ѝ.
— Тогава вървете.
Тя отново кимна и започна да се движи край борда, държейки се за перилата.
— Пригответе се! — викна Уайът.
Тя зачака. Гледаше как корабът на Гхазел се намества, улавяйки техния вятър. Уайът стисна кормилото и пое дълбоко дъх. Дори затвори очи за миг, сигурно молейки се мълчаливо. Сетне се стегна и рязко завъртя кормилото.
Корабът промени курс.
— Нареди платната!
Елдън и Ейдриън отново заработиха, а Моувин и Олрик следваха напътствията им, завъртайки реите. Ариста се съсредоточи върху гоблинския кораб. Усещаше как „Предвестник“ се раздвижва под нозете ѝ, забавяйки скорост, лишен от вятъра.
— Завиват! — изкрещя тя. Паяците лазеха по палубата, обхванати от внезапна ярост. Не само копираха маневрата им, дори се опитваха да я изпреварят.
Уайът не помръдна.
— Обръщат се! — викна принцесата отново.
— Чух ви — каза той. — Трябва да изчакаме да завършат маневрата.
Ариста нервно стисна перилата, усещайки как корабът под нозете ѝ забавя все повече ход.
— Напред! — накрая изкрещя той. — Опъни всички въжета! Вдигни кливера!
Корабът все още улавяше вятър, така че когато Уайът завъртя кормилото, съдът се подчини. Отпред кливерът улови остатъка, извръщайки носа. По палубата се плисна вълна, но корабът устоя. Платната се издуха от вятъра. Елдън настрои кливера и още веднъж „Предвестник“ полетя.
Гхазел осъзнаха грешката си, но вече беше късно. Опитаха се да повторят завоя и тя гледаше как платната им увисват.
Уайът се извърна.
— Изгубени са, заседнали срещу вятъра — ухилено обяви той, дишайки тежко. — Ще са им нужди няколко минути да го уловят отново. По това време ние…
— Платно! — изкрещя Ройс. — На щирборда!
Усмивката на Уайът се стопи. Пред тях се появи кораб, изглеждащ почти идентичен на онзи зад тях. От него проблесна светлина и другият гоблински съд отговори.