Кормчията погледна към двата кораба. Страхът по лицето му бе красноречив. С изключително умение и щипка късмет се бяха измъкнали от един съд. Нямаше да им е лесно с два.
— Платно на бакборда! — изкрещя Ройс. Принцесата видя как Уайът се отпуска върху кормилото, като че ударен отзад.
Той остави щурвала, позволявайки на кораба да забави ход. Нямаше смисъл да ускоряват приближаването. Всички го погледнаха.
— Сега какво? — попита Олрик, приближавайки се към кърмата.
Уайът не отговори. Просто завъртя глава, оглеждайки корабите. Челото му проблясваше. Прехапа устна и Ариста забеляза, че десницата му започна да трепери.
— Нямаме повече варианти, нали? — запита кралят.
— Този кораб дори няма мрежи против абордаж — отвърна Уайът.
— Как ще атакуват? — попита Ейдриън. — Ще се качат на борда?
— По някое време ще го сторят, но първо ще разчистят палубата със стрели.
— Запалителни?
— Не — каза Уайът. — Приклещили са ни. Превъзхождат ни многократно. Ще искат кораба.
— Трябва ли да се предаваме? — запита Олрик.
— Гоблините не вземат пленници — уведоми го Ейдриън. — В езика си дори нямат дума за предаване.
— Тогава какво правим? — рече кралят на Меленгар.
— Наистина нямаме много варианти, Ваше Величество — каза му Уайът. — Всеки от тези кораби побира по шестдесет, може би сто гоблини. А ние дори нямаме с какво да отвърнем на огъня. Стрелците им ще ни принудят да се скрием в каютата, тогава ще се качат на борда необезпокоявани. Ще могат да ни заключат и да поемат към пристанището си.
— Което те ще сторят — додаде Ейдриън. — След което ще ни извлекат и… е, сещате се. Не е нужно да развалям изненадата.
— Мразя кораби! — изръмжа Магнус. — Адски творения. Няма къде да идеш. Къде да се скриеш.
— Ще… умрем? — смаяно запита Гаунт. — Аз не мога да умра. Ще ставам император!
— Ами то всички си имахме планове — отвърна Ейдриън.
— Не и аз — рече Ройс, смъквайки се от мачтата. Ариста забеляза скромна усмивка на устните му. — Няма да се присъединя към вас в каютата. Нямам нищо против малко отбягване на стрели.
— Всъщност само Ариста и Майрън трябва да слязат там — каза Ейдриън. — Другите ще останем на палубата. Ще ни трябват щитове — всичко дървено с дебелина повече от инч ще свърши работа, а ако е от метал — и още по-тънко. Трилоните нямат голяма пробивна сила. Можем да използваме и мачтата за прикритие.
Ариста погледна към корабите, приближаващи се от различни страни, за да ги приклещят. Ба Ран Гхазел идваха и нямаше да има сияен принц, който да ги спаси — Гхазел винаги изяждаха пленниците си.
— Не и този път — каза си тя и като пусна перилата, закрачи напред. Загърби Уайът и мина покрай групата мъже в средната част.
— Ариста? — викна Ейдриън. — Трябва да слезете в каютата.
Тя погледна към водата.
— Господин Деминтал — изкрещя тя, — поемете кормилото. Останалите да се хванат здраво.
Поемайки дъх, принцесата се успокои и се протегна в мрака — докосна енергията, която ги заобикаляше. Почувства дълбините на океана, тежестта на водата, дъното, рибата, морските треви, водораслите. Усети вятъра и го сграбчи.
Вятърът, постоянно присъствие откакто се бяха спуснали на плажа, утихна рязко. Платната се отпуснаха, неспирното потракване на скрипците и трептенето на въжетата спря. Светът замря. Корабите спряха сред спокойното като повърхността на вана море. Тишината бе оглушителна.
Тогава водите донесоха до нея гласовете на гоблините. Лаеха и виеха като кучета. Усещаше и тях. Усещаше всичко и го държеше в дланта си.
Вдигна ръка, леко събрала пръсти.
Огън? — помисли си тя. Бе изсвирвала тази нота преди. Знаеше как да го стори. Но колкото и да бе примамлива мисълта за трите клади над водата, светлината можеше да привлече вниманието на брега.
Вятър? Усещаше този акорд. Можеше да потроши корабите. Не. Твърде неудобно, като да вдигнеш монета със зимни ръкавици.
Вода? Да! Тя бе навсякъде. Изви три пръста във въздуха и светът реагира.
Морето се завихри.
Появиха се течения. Трите кораба започнаха да се въртят, сякаш бяха играчки във вана, която бе разбъркала с пръст.
Заформиха се водовъртежи.
Под гоблинските кораби се появиха кръгове — огромни водни фунии. Завъртяха се все по-бързо и по-бързо, потъвайки с повишаването на скоростта. Водовъртежите се разшириха. Дори „Предвестник“ започна да се олюлява забележимо.
Лаят на Гхазел се превърна в писъци и крясъци, а корабите им не спираха да се въртят. Пречупи се мачта с гръмък трясък. Сетне още една и още една — мачти с дебелината на дървесен ствол се трошаха като сламки. Гоблините виеха, гласовете им се сливаха в една нота, която Ариста също контролираше.