— Да, зная това, но какъв е проблемът ти?
— Ами, Ваше Възвишено Високопреосвещенство, след указа преместих семейството си тук, но — виждате ли — нямам много закътано настрана, а с други умения освен свещарството не разполагам. Но търговската гилдия отказва да ми даде лиценз. Казват ми, че не съм бил гражданин.
— Разбира се — каза Нимбус. — Гражданството е необходимо условие за кандидатстването в гилдия, само членовете на дадена гилдия имат право да търгуват в града.
— Как се получава гражданство? — попита Модина.
— Обикновено по наследство, макар да може да бъде давано като възнаграждение за някаква услуга. Но човек трябва да бъде член на гилдия, за да получи гражданство.
— Но ако трябва да бъдеш член на гилдия, за да получиш гражданство, а без гражданство не можеш да получиш членство в гилдия, това не прави ли постижението леко трудно?
— Вярвам, че точно това е идеята, Ваше Високопреосвещенство. Градовете се пазят ревниво от външни търговци, които биха могли да нарушат установения ред и намалят приходите на сегашния бизнес.
— Какъв е броят на гражданите?
— Понастоящем десет-петнадесет процента от градското население.
— Това е нелепо.
— Да, Ваше Високопреосвещенство. Не се отразява и добре на хазната, тъй като само от гражданите биват събирани данъци. Също така само гражданите имат право да се допитват до съд при нужда. Те са и единствените, които са задължени да защитават градските стени в случай на нападение.
Модина се взря в него.
— Да свикам ли градския търговски съвет, за да бъдат нанесени промени в гилдийната политика… да кажем, утре?
— Стори го — каза тя, докато се взираше в Бърнард Грийн. — Бъди уверен, че ще се заема с този въпрос мигновено. Благодаря ти, че насочи вниманието ми към него.
— Бъдете благословена, Ваше Възвишено Високопреосвещенство, бъдете благословена — той още веднъж докосна пода с чело.
Модина махна с ръка и стражникът го изпроводи.
— Поклоните не ме притесняват толкова. Но не понасям угодничеството.
— Вие не сте просто императрица — каза ѝ Нимбус. — Вие сте полубожество. Трябва да очаквате това.
— Кой следва?
— Някой на име Тоуп Ентуисъл, разузнавач от север — отвърна той.
— Разузнавач? И го пращаш след свещаря?
— Докладът му е само формален — каза ѝ Нимбус. — А свещарят чака от три дни.
Влезе як мъж с тежка вълнена туника, закачил малка медна брошка под формата на факла на гръдта си. Панталоните му също бяха от вълна, стегнати с парчета кожа. Лицето му беше петнисто, кожата — загрубяла. Върхът на носа му не бе просто червен, беше притеснителен оттенък мораво. Кокалчетата и върховете на пръстите му се отличаваха с подобен цвят. Вървеше с необичайно накуцване — сякаш краката му бяха разранени.
— Ваше Високопреосвещенство — той се поклони и загъгна. — Сър маршал Бректън ви праща сведения. Докладва, че не е имало потвърдени придвижвания на елфически сили след първоначалното прекосяване. В добавка докладва, че всички мостове и пътища са затворени. Що се отнася до вражеската липса на движение, по негово мнение елфите може да са спрели да презимуват. Също така ви изпраща няколко интендантски списъка и подробен доклад, които нося в тази чанта.
— Дай ги на чиновника — каза му Нимбус.
Той смъкна чантата си и кихна, докато я подаваше.
— А как са нещата в Колнора?
— Извинете, Ваше Височество? — той завря пръст в ухото си и го разтърси. — От месец съм настинал и главата ми е толкова запушена, че едва чувам.
— Как са нещата в Колнора? — повтори тя по-високо.
— Там са добре. Пътят е малко хладен. Естествено, не мога да се оплача. Бил съм на пост в пустошта, а там е най-студено. Не се позволява дори и огън, за да не издаваме позицията си на елфите.
— Нуждаеш ли се от нещо?
— Аз ли? А, не ми трябва много. Вече хапнах нещо топло и стоя край камина. Това ми стига. Естествено, някое меко, топло местенце, където да поспя, преди да тръгна, не би ми навредило.
Модина погледна към Нимбус.
— Ще уведомя камерхера — рече ѝ той.
— Благодаря ви, Ваше Високопреосвещенство — рече съгледвачът и отново се поклони, преди да излезе.
— Не се бях замисляла как се оправят в студа — каза Модина.
— Следва Абнър Галсуорт, градският администратор — рече Нимбус. Влезе висок и слабоват мъж. Той бе най-добре облечен от всички досегашни посетители, издокаран в тежка роба в зелено и златно, която почти се влачеше по пода. На главата си имаше шапка с ушанки, отпуснали се от двете страни на главата му като кучешки уши. Лицето му бе издължено и тясно, които му характеристики се подчертаваха от увисването на кожата.