— Ваше Високопреосвещенство — поклони се той, но по-плитко от останалите, нямаше и следа от угодничество. — Макар със задоволство да докладвам, че заповяданото от вас събиране на провизии бе изпълнено, както и че градът функционира с максимална ефективност, изпитвам съжаление, че трябва да ви съобщя за възникнал проблем. Претъпкани сме. Продължават да пристигат бежанци от околните села и градове — дори в повишен брой, откакто новини за затварянето на пътищата изтекоха в провинцията.
— Вече имаме няколкостотин души, които живеят на улиците. Ежедневно получавам отчети за замръзнали трупове. За момента извличаме телата в незасято поле край градските стени, за да бъдат погребани през пролетта. Но това разрешение привлече диви животни. Забелязани са глутници вълци, а живеещите извън градските стени се оплакват. Бих искал да получа разрешение за хвърлянето на труповете в морето. За което ще ми е нужна баржа. До момента всичките ми искания да получа кораб бяха отхвърляни. Затова съм тук пред вас.
— Разбирам — каза Модина. — А какви мерки си предприел, за да се избегнат последващи измръзвания?
— Мерки? — попита той.
— Да, какво си направил, за да предотвратиш нови замръзнали бежанци?
— Нищо. Селяните умират, защото нямат подслон. Нямат такъв, защото не могат да си позволят или защото няма наличен. Нито мога да сека пари, нито мога да строя. Следователно не разбирам питането ви.
— Нито можеш да командваш кораби, които да изхвърлят телата, а точно с това искане стоиш пред мен.
— Истина е, но баржата е постижима цел. Предотвратяването на бъдещи измръзвания не е. Градът е претъпкан от седмици, дори тази сутрин пристигна голяма група от Олбърн, вероятно петдесет семейства. Ако желаете изпълнимо разрешение, препоръчвам недопускането на повече бежанци в града. Запечатайте го, та да се свърши работата. Нека онези, които идват тук за милостиня, узнаят, че трябва сами да се грижат за себе си. Допускането им тук само ще повиши смъртността.
— Подозирам, че си прав — каза Модина. — Също така подозирам, че щеше да разсъждаваш по съвсем различен начин, ако ти и твоето семейство се намирахте от другата страна на заключената порта. Аз съм императрица на всички хора. Мое задължение е да се грижа за безопасността им, а не обратното.
— Тогава бъдете така добра да ме осведомите какво възнамерявате да правите, защото аз не виждам разрешение. Просто няма място за толкова много хора.
Модина огледа изографисания таван и обширната камина, в която вече гореше новата цепеница.
— Канцлер?
— Да, Ваше Високопреосвещенство?
— Колко души бихме могли да поберем в тази зала?
Той изненадано вдигна вежди, сетне сви устни.
— Вероятно стотина, ако не възразяват да им е тясно.
— Смятам, че ако алтернативата е смърт от измръзване, няма да възразят.
— Ще ги настаните в тронната зала? — смаяно запита Галсуорт. — Как ще ръководите работата на империята?
— Това е работата на империята. И не, няма да ги настаня в тронната зала. Ще отворя целия дворец за хората — погледна към Нимбус. — Искам портите да бъдат отворени незабавно. Отпуснете залите, коридорите, дори параклиса. Искам всеки квадратен инч да бъде оползотворен. Няма да има мъж, жена или дете, които да останат на студа, докато има свободно място. Разбрано?
— Да, Ваше Високопреосвещенство.
— Освен това — рече тя, обръщайки се към Галсуорт — искам градът да бъде проучен за евентуални места, които биха могли да бъдат използвани за убежище. Не ме интересува колко са свещени или привилегировани. Ситуацията е критична и не трябва да остане неоползотворена площ.
— Говорите сериозно? — той бе удивен.
— Няма да позволя хората ми да умират на прага! — обяви тя с повишен глас, който не оставяше възможност за съмнение.
Пазачите повдигнаха глави, притеснени от необичайното ѝ избухване. Слугите изглеждаха нервни, неколцина видимо потръпнаха. Не и градският администратор. Той остана изпънат, впил очи в нейните. За миг не каза нищо, сетне устните му се задвижиха, сякаш засмукват нещо, накрая той закима.
— Много добре — рече Абнър. — Ще се заема, но още отсега мога да ви кажа къде има голямо неизползвано пространство. Имперската базилика на Акуеста притежава капацитет да побере близо хиляда, а в момента се обитава от не повече от осем индивида.
— Ако си знаел това, защо не каза нищо по-рано?
— Никога не бих си помислил да напълня дома Божи с бедни, мръсни селяци.