— Тогава за какво, в името на Марибор, служи той?
— Патриархът няма да остане доволен.
— Патриархът да върви по дяволите! — излая Модина. — Нимбус…
— Веднага, Ваше Високопреосвещенство.
— Вие двете защо не спите? — попита Модина, влизайки в спалнята си и заварвайки Мърси и Али ококорени.
Модина бе настояла Али да остане в стаята ѝ като част от инициативата за освобождаване на колкото се може повече място. Когато Али бе помолила Мърси също да дойде, Модина не можеше да откаже. И двете момичета бяха облечени в нощници и увити в одеяла, обърнати към заскрежения прозорец. При въпроса ѝ те я погледнаха и бързо обърсаха бузи.
— Твърде е студено — неубедително отвърна Мърси и подсмъркна.
— Голям мраз — съгласи се Али. — Днес дори не можахме да играем навън.
— Дори мистър Рингс не си показа носа — Мърси хвърли поглед към миещата мечка, свита край огъня.
— Много е студено, нали? — рече Модина, поглеждайки към звездното небе. Ледовитите нощи бяха винаги ясни.
— Чак влагата в очите ти замръзва!
— Ушите ме заболяха.
Модина докосна стъклото — същият прозорец, пред който бе прекарала толкова часове. На допир беше като лед.
— Да, студът е суров, но може да се окаже точно нужното ни чудо?
— Искаме да е студено? — попита Али.
— Е, щом мистър Рингс не иска да излиза, не бих предположила, че и друг ще го стори.
— Имате предвид елфите? — попита Мърси.
— Да — отвърна тя. Не виждаше смисъл да лъже.
— Те защо искат да ни убият? Али е елф, но тя не иска да ни убие, нали?
Али поклати глава.
— Не зная защо — каза Модина. — Не съм сигурна, че някой знае. Вероятно причината е много стара, твърде отдавнашна, за да може някой да си спомня.
— Те… те ще ни убият ли, когато стане по-топло? — попита Али.
— Няма да им позволя. Баща ти също. Затова ли плачеше? Той ти липсва, нали?
Момичето кимна.
— Ами ти? — императрицата се обърна към Мърси.
— Липсват ми Аркадиус и Миранда. Преди тя ме слагаше да спя, а той ми разказваше истории, когато не можех да се унеса.
— Е, за това мога да помогна. И аз зная история — история, която скъп приятел ми разказа веднъж, когато се чувствах много зле. Толкова зле, че дори не се хранех. Какво ще кажете да сложим още дърва в огъня, да се свием в голямото ми легло и аз да ви я разкажа?
Двете зашляпаха с боси крачета, носейки още цепеници.
Императрицата се усмихна.
Всички говореха колко милостиво било от нейна страна да сподели спалнята си. Макар да имаше и такива, които виждаха в това политически ход — целящ да елиминира евентуалните оправдания на никой благородник, който откажеше да последва примера ѝ. Причината не беше тази, макар това да представляваше допълнителен бонус. Модина го стори, защото беше обещала на Уайът, че ще се грижи за Али. Възнамеряваше да си удържи на думата. И тъй като двете момичета бяха неразделни, Модина се сдоби с близначки. Тогава тя осъзна, че дори ако Уайът се върнеше, а зимата се сменеше с лято и всички проблеми на кралството ѝ бъдат елиминирани с вълшебство, все още щеше да иска децата да живеят с нея. Безгрижният смях бе нещо, което не беше чувала от много време. Бе се взирала в синьото небе, за да избяга сивия свят на намусени люде. Сега късче от това небе се намираше в спалнята ѝ. Напомняха ѝ за Мария и Джеси Касуел, приятели от детинство, умрели преждевременно.
Тя зави хубаво момичетата и легна до Али, галейки косата ѝ.
— Историята се нарича Кайл и бялото перо. Бащата на боговете, Еребус, имал трима сина: Феррол, Дром и Марибор — боговете на елфите, джуджетата и хората. Имал и дъщеря, Муриел, която била най-прекрасното същество, създавано някога. Тя имала власт над растенията и животните. Една нощ Еребус се опил и… наранил дъщеря си. Разгневени, братята ѝ нападнали баща си и се опитали да го убият, но боговете са безсмъртни.
Изпълнен с вина и мъка, Еребус се върнал при Муриел и я помолил за прошка. Тя била разчувствана от разкаянието му, но още не можела да го погледне. Той продължил да умолява, карайки я да му избере наказание. Щял да стори всичко, за да получи прошка. Тя се нуждаела от време да се излекува, затова му казала: „Иди живей на Елан. Не като бог, а като човек, за да се научиш на смирение.“ Еребус го сторил и приел името Кайл. Оттогава той броди из света на людете и върши чудеса. За всяко дело, понравило се на дъщеря му, той получава бяло перо, което тя откъсва от великолепната си роба. Муриел била отредила, че в деня, в който всички пера от одеждата ѝ бъдат откъснати, ще призове баща си у дома и ще му прости. Предречено е, че когато всички богове бъдат обединени, светът ще се превърне в рай.