— Бърни беше прав — каза му Ейдриън. — Ти не оцеля, но той също не го стори.
Боецът уви стареца с одеялото и двамата с Ройс го изнесоха навън под една купчина камъни. Вонята остана, но не бе толкова силна.
Когато останалите се появиха, по лицата им се четеше разочарование, най-вече по това на Майрън. Умората надви и всички свалиха раници, докато Ройс отново заключваше.
Монахът вдигна глава, оглеждайки редиците и множеството пътеки, край които някога са стояли книги, а сега имаше само купчини пепел. Ейдриън забеляза, че ръцете на Майрън потрепват.
— Ще останем тук за няколко часа — каза Ройс.
— Тук? — попита Гаунт. — Вонята е ужасна, въглени и нещо друго… Каква е тази отвратителна…
— Намерихме тяло — уведоми ги Ейдриън. — Друг член на последния отряд на патриарха, от същата група като Бърни, от „Предвестник“… и приятел. Изнесохме останките му навън.
— Беше ли обгорен? — изплашено попита Майрън.
— Не — Ейдриън постави ръка на рамото му. — Не мисля, че тук е имало хора, когато е избухнал огънят.
— Но е била опожарена наскоро — рече монахът. — Нямаше да мирише така след хиляда години.
— Може би нашата чародейка може да направи нещо по въпроса с вонята? — запита Гаунт.
Това му спечели сурови погледи от Ейдриън, Олрик и Моувин.
— Какво? — продължи Дигън. — Още ли ще го отбягваме? Тя е магьосник, заклинател, чародей, вещица — вие си изберете. Ако щете ме пребийте до несвяст, но след преживяното на кораба не можете да отречете този факт.
Олрик закрачи към Гаунт със заплашително изражение и положена върху меча ръка.
— Не — спря го Ариста. — Той е прав. Няма смисъл да се преструваме. Предполагам че съм… чародейка ли каза? Не звучи зле — при тези думи робата ѝ засия още веднъж и мистична бяла светлина изпълни залата с красив блясък, сякаш луната бе изгряла сред тях.
— Така е най-добре — всичко да се знае и да се казва открито от всеки. Ройс е елф, Ейдриън е тешлор, Моувин е граф и тек’чински фехтовчик, Олрик е крал, Майрън е монах с непогрешима памет, Магнус е джуджешки майстор на капани, Дигън е Наследникът на Новрон, а аз съм чародейка. Но наречеш ли ме вещица още веднъж, обещавам ти, че ще прекараш остатъка от пътуването под формата на жаба в джоба ми. Ясно?
Гаунт кимна.
— Добре. Сега на въпроса. Изтощена съм, така че ще трябва да се примириш с миризмата.
И Ариста се отпусна на земята, увита в одеяла, затваряйки очи. Блясъкът на одеждата ѝ започна да угасва, докато не изчезна напълно. Останалите последваха примера ѝ. Някои хапнаха малко или отпиха глътка вода, преди да отпочинат, но никой не заговори. Ейдриън разкъса нова дажба, изненадан колко малко са му останали. Щеше да е добре да намерят рога по-скоро, иначе щяха да свършат като Булард.
Какво ли му се е случило?
С този въпрос се унесе.
Ейдриън усети сръчкване и отвори очи, за да види рошавата коса на Моувин надвиснала над себе си.
— Ройс ми каза да те събудя. Твой ред е да дежуриш.
Боецът се изправи замаяно.
— Колко дълго и кого да събудя?
— Ти си последен.
— Последен? Но аз току-що заспах.
— Хъркаш от часове. Дай ми възможност и аз да дремна.
Ейдриън обърса очи, чудейки се как най-добре да прецени отминаването на един час. Потръпна. Винаги му беше студено след събуждане, преди кръвта да се раздвижи. Хладният подземен въздух с нищо не допринасяше. Уви одеялото около раменете си и се изправи.
Всички лежаха като увити в одеяла трупове — тъмни вързопи на пода. Бяха смели натрошеното стъкло настрана и то сияеше в кръг около тях. Фенерът все още светеше. Недалеч от мястото, където бяха намерили Булард, стоеше свит Майрън, вдигнал качулката на расото си.
— Не ми казвай, че си будувал, за да четеш — прошепна Ейдриън, настанявайки се до него сред купчините хартия и пергаменти, които Майрън бе подредил спретнато.
— О, не — отвърна монахът. — Бях до Моувин, когато Олрик го събуди. Просто не можах да заспя отново, не и тук. Тези пергаменти — той взе няколко — са били написани от Антън Булард, знаменит историк. Открих ги пръснати наоколо. Бил е тук. Смятам, че той е този, който е умрял.
— Казваше, че забравял всичко, освен ако не си го запише.
— Антън Булард? — Майрън изглеждаше смаян. — Срещал си го!
— Пътувах за кратко заедно с него в Калис. Приятен старец, в много отношения приличащ на теб.