— Той е авторът на „История на Апеладорн“, забележително произведение. Това бе книгата, която записвах, когато дойдохте онази нощ в абатството — Майрън повдигна пергаментите, подавайки ги на Ейдриън. — Краката му били счупени. Оставили са го тук с малко храна и вода и фенер. Бележките му са немарливи, редовете се преплитат. Мисля, че ги е писал в тъмното, за да спести масло за четене, но повечето от тях разчетох. Бил е с трима други: доктор Леви, Бърни — когото погребахме — и страж Траник, който предполагам е бил техният водач. Антън не бе особено доволен от него. Имало е и мъж на име Стаул, но той умрял преди да отпътуват.
— Да, и не го познавахме. Какво се е случило?
— Очевидно са получили „Предвестник“ от някакъв военачалник на име Ер Ан Дабон. Той им уредил и гоблински гид, който да ги отведе до града. Всичко било добре, макар и леко напрегнато, докато не стигнали в тази библиотека. Тук те открили доказателства, че на това място е загинал предишният отряд. Споменава имената на сър Грейвин Дент, Рентинуал, Мат и Боулс.
— Значи все пак са били те.
— Очевидно са се барикадирали вътре, но вратите били разбити. Групата на Булард открила екипировката им, кървави петна и множество гоблинови стрели — но не и тела.
— Нямало е и как.
— Антън предложил да го оставят да чете, докато останалите търсят рога.
— Значи библиотеката…
— Е била непокътната, перфектна, ако трябва да използвам думите на Антън Булард, пълна с хиляди и хиляди книги. Казва: „Вероятно има сто тома за птиците — само за птиците — а над тях други сто за имперските мореплавателни отрасли. Последвах една пътека до виещото се месингово стълбище, което отвеждаше до друг етаж, като таван, изпълнен с архиви за града — раждане, смърт, титли, промяна на собственост — удивително!“
— Какво се е случило?
— Траник я подпалил — каза Майрън. — Трябвало да държат Антън през това време. Сетне той отказал да продължи. Траник счупил краката му, за да не му позволи да избяга и го оставил тук, ако им потрябва за някакъв въпрос.
— Спасил е тези от пепелта — посочи към малката купчинка от пет книги. — Живял е тук почти пет месеца. Накрая, когато маслото свършило, се опитвал да напипа буквите с върховете на пръстите.
— Не пише за останалите?
— Не, но изглежда е осъзнал нещо от изключителна важност. Започнал е да пише за това, но трябва да е било след като маслото му е свършило, а подозирам, че гладът също си е казвал своето. Почеркът му е отвратителен. Написал е нещо за предателство, за убийство и нещо, което нарича Голямата лъжа, но единственото, което е написал ясно, е фразата „Моуиндули от Миралийт“, подчертана три пъти. Останалото е нечетливо, макар да продължава още десет страници и да има много удивителни знаци. Само последният ред е ясен. „Такъв глупак съм бил, такива глупаци сме всички.“
— Някаква представа кой е този Марули от Мирулит?
— Мо-у-и-нду-ли, Ми-ра-лийт — поправи го монахът. — Миралийт е — или по-скоро е било — едно от седемте елфически племена.
— Седем племена?
— Да, Булард е писал за тях в първата си книга. Имало е седем племена, получили названията си от предците, които ги основали. Асендуайр, прословути ловци; Гуидри, земеделци; Миралийт, магьосници; Инстария, воини; Ейлиуин, зидари; Нилиндд, занаятчии и Умалин — жреците на Феррол. Всеки знае, че Феррол първо създал елфите. Хиляди години само те и създанията на Муриел живеели на лицето на Елан. Булард открил, че още от самото начало е имало противоречия. Някога елфи са воювали срещу елфи, клан срещу клан. Съществувал е спор между Инстария и Миралийт и…
Ариста потръпна в съня си и извика задавено.
— Така е цяла нощ — каза му Майрън.
Ейдриън кимна.
— Каза ми, че сънувала кошмари, но аз мисля, че това не са обикновени сънища.
Боецът я наблюдаваше и усети ръка да докосва неговата. Повдигайки глава, видя монахът да се усмихва тъжно.
Ейдриън отдръпна ръка.
— Най-добре да разбудя останалите.
Майрън кимна, сякаш бе разбрал повече, отколкото Ейдриън бе искал да каже.
Глава 16
Бялата река
Майнс бе убеден, че по-голямата част от десетте му години — скоро щяха да станат единадесет — бяха прекарани с вкочанени крака. Дори подарените от императрицата дебели вълнени наметала, шапки, ръкавици, ботуши и шалове не бяха в състояние да устоят на немилостивите вихри. Пръстите му все така бяха безчувствени, трябваше да свива юмруци, за да запази движението на кръвта.
Това трябва да е най-студената зима от сътворението на света. Ако влагата в очите ми замръзне, дали ще мога да премигвам?