В горната част на масата Хистан и Царят разговаряха оживено и създаваха работа на преводача. Александър почти не беше докоснал виното си. В залата ставаше все по-горещо. Разхлабих яката на кафтана си от покритите с рубини копчета. Неговата ръка беше последната, която ги бе разкопчавала.
Заварих Александър като момчето на Хефестион и с мен той беше възмъжал. Гордеех се с това. А сега го дадох на една жена. Седях сред горещата светлина на факлите, вкусвах жадно смъртоносната отрова и се държах любезно с хората около мен, както ме бяха учили, когато бях на дванадесет години.
Главата ми бучеше.
18
Слушах изкушенията и подигравките на злите си духове и го чаках в шатрата му да се върне.
Отговарях им: Е, какво пък толкова? Избрал си е наложница. Дарий имаше повече от триста. Нима е постъпил несправедливо с мен? Всеки друг Цар щеше да се е оженил още преди да ме срещне. И още от началото щях да го деля бог знае с колко други, които чакат нощта, когато ще благоволи да ги ощастливи.
О, да, казаха ми злите духове. Но това бяха дните, когато ти имаше господар. А сега ти имаш любовник и приятел.. Приготви се, Багоас, това още не е нищо. Изчакай, докато дойде. Може би ще я доведе със себе си.
Може и така да е, отговорих на злите си духове. Но той е човекът, когото съм роден да следвам. Той никога не отхвърля предложената му обич. Нито пък аз мога да си я взема обратно, макар че целия ме изгаря като Реката на разтопения метал. Това е положението. Така че, махайте се и ходете да се смеете някъде другаде.
Пирът беше свършил отдавна. Нима още се пазареше с брат й? Най-сетне го чух да идва, но с него бяха повечето от генералите му — последното нещо, което очаквах. Колкото и да беше късно, те всички влязоха вътре и продължиха да разговарят във външната стая. Добре, че подслушвах. Така имах време да преодолея изумлението си от това, което чух. В началото дори не можах да повярвам на ушите си.
Хефестион остана, след като другите си заминаха. Говореха прекалено тихо, за да мога да ги чуя. Накрая и той си тръгна и Александър влезе в спалнята.
— Нямаше смисъл да стоиш буден и да ме чакаш. Трябваше да изпратя да те предупредят.
Отговорих му да не се притеснява за това и че всеки момент ще донесат горещата вода за ваната. Той крачеше из стаята. И имаше защо. Знаех, че не след дълго ще проговори. Не можеше да го задържи в себе си.
— Багоас.
— Да, Александър.
— Ти видя ли Роксана, дъщерята на Оксиартес?
— Да, Александър. Всички говорят за красотата й.
— Аз ще се оженя за нея.
Да, добре, че бях подготвен. Предполагам, че още едно неловко мълчание и слисване щеше да прелее чашата на търпението му и щеше да му дойде прекалено много.
— Дано бъдеш щастлив, господарю мой! Тя наистина е една бляскава перла.
Една согдийка! Някаква си дъщеря на най-обикновен племенен вожд! Нямаше смисъл да се надявам, че той все още не я е поискал и че, утре ще се събуди с друг акъл в главата си. Виждах, че вече е твърде късно.
Думите ми го зарадваха. Че как иначе — имах достатъчно време, за да ги подготвя.
— Те всички са срещу мен — каза Александър. — Хефестион ще ме подкрепи, но той също е против това.
— Господарю, те просто мислят, че никоя не е достойна за теб.
— Как ли не! — засмя се той. — Някое македонско момиче, върху което даже не съм спирал погледа си, докарано случайно с някоя каруца. Но тя би била достойна… Роксана. Какво означава името й на персийски?
— Малка звезда — отговорих.
Това му хареса. Водата за банята дойде и аз го съблякох. А щом си отидоха робите, той продължи:
— Отдавна се убедих, че трябва да се оженя в Азия. Необходимо е. Народите трябва да бъдат помирени един с друг и да се научат да живеят в съгласие. И аз съм този, който трябва да даде пример. Това е единственият начин и те трябва да го приемат.
— Съгласен съм, Александър — отговорих, но в същото време си мислех: „Ами ако не искат?“
— Откакто осъзнах това, не съм срещал жена, която да мога да търпя. До тази нощ. Някога виждал ли си някоя равна на нея?
— Никога, господарю, дори и сред жените на Дарий. — Това май наистина беше вярно, като изключим ръцете й. — Е, разбира се, аз така и не видях Царицата. Това не ми бе позволено. — Вметнах това, за да му подскажа, че не желая никога да ме води в нейно присъствие.
— Аз я видях само веднъж. И още един път, когато вече беше мъртва. Да, тя наистина беше красива. Като лилия върху надгробен камък. Дъщерите й тогава бяха деца. Сега те са пораснали, но… Да, ама те са и негови. Не искам да отглеждам син от семейство на страхливци. А в това момиче има дух.