И така, дадох си вид, че трябва да ме остави, както се беше случвало много пъти преди, и той замина без мен. Докато гледах как дългата върволица от хора изчезва в проходите, бях готов да си взема залога обратно. Но вече беше късно.
Ако бях заминал, той едва ли щеше да има много време за мен. Въстаниците живееха в някаква скалиста крепост с огромно дефиле пред нея, поради което се смяташе за непревземаема. Александър прекарал почти месец в ужасно време, докато войниците напълнили с камъни пролома до там, че да може да се прекоси от другата страна. Никой от согдийците в крепостта не допускал, че такова нещо е възможно. И страшно се объркали, когато нашите стрели започнали да ги достигат, а техните, насочени към работещите групи, падали върху опънатите навеси от говежда кожа. Тогава изпратили долу глашатай с молба Оксиартес да им съдейства като посредник.
Александър наредил да го повикат. Мисля, че той беше някакъв роднина на местния вожд. Оксиартес се качил в крепостта, разказал за женитбата на дъщеря си и обявил, че Александър е едновременно и непобедим, и милостив. Тогава вождът се предал и поканил Александър в укреплението си. После снабдил войската ни със запасите си, складирани за обсадата. Царят потвърдил положението му и му върнал обратно крепостта. Така завърши тази война.
Междувременно аз продължавах с уроците си при Филострат. Не можех обаче да се сдържа да не го попитам как се справя в харема. Той ми каза, че трябвало да преподава в присъствието на две стари жени, трите сестри на момичето и един въоръжен до зъби евнух.
Усмихнах се:
— Не се ядосвай. Човек никога не знае кое наистина е добро. Нямаш представа какво ти се готвеше — Оксиартес искаше да те кастрират, преди да те пуснат вътре. — Засмях се от сърце на неговите благовъзпитани усилия да овладее лицето си. — Не се притеснявай. Александър каза, че и дума не може да става за това. А как вървят уроците?
Филострат отговори, че Роксана гори от желание и нетърпение да научи гръцки. При тези думи той погледна неловко и набързо разтвори книгата ни.
Няколко дни по-късно дойде да ме потърси главният евнух от харема на Оксиартес. Неговата високомерна любезност ме изненада. Той не беше изискан, а на всичкото отгоре бе много надут. Но още повече ме изненада поръчката му. Бях поканен да посетя Дамата Роксана.
Значи тя знаеше. Няма значение дали от злобни клюки или от изпратени лично от нея шпиони. Тя знаеше.
Естествено, въобще нямах намерение да се доближавам до нея. Отговорих, че съм отчаян, задето не ще мога да доставя на очите си радостта от нейното приятно и изтънчено присъствие, но не бих се осмелил да посетя харема без изричното разрешение на Царя. Евнухът кимна със сериозно изражение. Никъде по света не беше обичайно да се водят хора с моята красота и външност в харема, дори и когато са кастрирани. Дарий нито веднъж не ме допусна в харема си, без да присъства там лично. Усетих, че евнухът се чувства неловко от поръчката си.
— Може би — попитах аз, — ти би могъл да ми кажеш защо дамата е пожелала да ме види?
— Доколкото знам — отговори ми той, като в същото време ме измерваше с поглед, — господарката искаше да те попита защо, след като си танцьор, не си пожелал да танцуваш на нейната сватба, за да донесеш щастие и късмет на нея и на твоя господар.
— Да танцувам на сватбата й? — опулих се като глупак.
— Обичаят в нашата страна е — каза той, — евнух да танцува, облечен в женски дрехи.
— Можеш да кажеш на господарката си, че не съм отказал да танцувам. Царят не ми е заповядал да го направя. Това не е обичай на неговия народ.
Сигурно някой беше танцувал, след като съм напуснал залата. Значи, Александър бе предпочел да отхвърли нейното желание на сватбеното си празненство, пред това да ми причини болка. Дали тогава тя вече е знаела?
Скоро след това Александър се върна.
Авангардът му пристигна по обед, а той самият — при залез слънце. Вечеря в лагера с няколко приятели и с офицерите, които участваха в похода.
Не останаха дълго над чашите с вино. Обсъдиха отново военните действия и поспориха колко дълго е щяло да продължи всичко, ако крепостта не се беше предала.
След това той им каза, че отива да си ляга. Никой не го попита къде.
Влезе вътре. Бях приготвил всичко, както обичаше. Той ме поздрави с целувка, но не си въобразих кой знае какво. Ами ако отиде при нея веднага след банята? Не исках да се оставям в жестоките ръце на надеждата.
Изкъпах го и го избърсах. Ще пожелае ли чисти дрехи? Не. Тогава оправих леглото.