Всички застанаха неподвижно с разкрачени крака, наведени копия, и леко сгънати колене, за да могат да реагират, ако глиганът се насочи към тях. Пуснаха хрътките в храсталака, а телохранителите застанаха от двете страни на Царя — обичаи, донесен от Македония.
Нещо черно профуча и от шубрака се чу яростно грухтене и квичене. Пердикас беше уцелил. Но радостта му не трая дълго. Хрътките вътре продължаваха да се борят. Лаят и квиченето се пренесоха в посока към Александър. Той се усмихна, тръпнещ от нетърпение като момче. Зъбите ми тракаха, но и аз се насилих да се усмихна.
От шубрака, малко встрани от Александър, се подаде огромна зурла с бивни. Глиганът застана с лице към преследвачите си и спря. Настъпи тревожна пауза. Животното се взираше в тези, които се бяха осмелили да нахълтате дома му и си избираше враг. Тогава Александър скочи напред, за да не би то да нападне някой от телохранителите. Но в следващия миг Хермолай се втурна пред него и прониза глигана с копието си.
Това беше нечувана наглост! Александър би отстъпил всеки дивеч на някой от приятелите си, който имаше право над него, ако животното изскочеше насреща му. Но телохранителите бяха там, само за да го придружават. Както и в бой, те никога не стреляха.
Глиганът беше лошо ударен и се бореше свирепо. Александър, без да мръдне, даде знак на останалите от охраната да помогнат. Когато свършиха тази мръсна и кървава работа, той повика с пръст Хермолай. Той се приближи с дързък поглед, но пребледня, защото срещна очи, в които бе виждал недоволство, но никога преди това гняв.
— Ще тръгнеш обратно към лагера, — каза Александър, — ще върнеш коня си и ще се прибереш в палатката. И ще стоиш там, докато те извикам.
Останалите замряха по местата си. „Ще върнеш коня си“ означаваше, че Хермолай ще бъде лишен от него и ще ходи пеш — за един телохранител имаше само едно по-голямо унижение.
Придвижихме се към друга гора и ловът продължи, но после се прибрахме. Александър никога не обичаше да отлага нещата.
Същия следобед той нареди да се строят всички телохранители. Събрани заедно, те се оказаха доста на брой. Той им каза, че знае кои от тях служат добре и че те няма от какво да се страхуват. Някои обаче, каза той, били станали нахални и небрежни. След това им разказа за наглостта и оскърблението на Хермолай. Доведоха го под стража и Александър го попита какво има да каже в своя защита.
Бяха ми разказвали, че в Македония нито един младеж не става мъж, преди да е убил глиган със собствените си ръце. Но това не беше условие, наложено от Александър. Така или иначе, Хермолай отговори:
— Спомних си, че съм мъж.
Аз също си спомних нещо — как Калистен със странен глас призоваваше учениците си да не забравят, че са мъже. Не съм сигурен дали Александър се досети откъде са дошли тези думи. Той просто каза:
— Много добре. В такъв случай ще понесеш мъжко наказание. Двадесет бича утре при изгрев слънце. Всички телохранители да присъстват. Свободни сте.
Ако Состратос наистина го обичаше, за него това наказание щеше да бъде още по-тежко. Той бе по-големият и не беше редно да окуражава приятеля си в наглото му поведение.
И въпреки това не можех да не го съжаля. Бях виждал рани и болка в тялото, което обичах.
Това беше първото налагане с бич на телохранител, откакто Александър царуваше. Хермолай го понесе доста добре. Бичът остави рани по гърба му, но не разкъса кожата до костите, както правят в Суза. Щяха обаче да останат белези и той нямаше да може да скрие това унижение, когато се съблича за упражнения.
Калистен също дойде да гледа наказанието. Беше прегърнал Состратос през рамо — сякаш искаше да го утеши. Состратос, с очи вперени в любимия човек, не можеше да види лицето на Калистен до себе си. А в това лице имаше удоволствие. Но не удоволствие от болката на друг, а по-скоро поглед на човек, който изпитва наслада от мисълта, че всичко става така, както иска.
Е, какво от това, си казах, ако Калистен се надява, че по този начин ще накара войниците да се обърнат срещу Царя, значи наистина е глупак. Те разбираха от дисциплина. И сметнах, че не си струва да споменавам за това на Александър. Още повече, че след наказанието на Хермолай нещата като че ли започнаха да отиват към по-добро. Нямаше нищо нередно в уроците, които подслушвах. А и странният глас на Калистен изчезна. Може би и той се разкайваше, че е навредил на своя ученик. След около седмица раните на Хермолай заздравяха и той се върна на служба. Беше се променил — стана любезен и много изпълнителен. Също и Состратос.