— Простете му, господари мой, той наистина съжалява за това.
Приближих се, като казах на Птолемей, че Царят спи и е помолил да не се вдига шум.
— Знам — безцеремонно отвърна Птолемей. — Но ще трябва да го събудя. Той има късмет, че е още жив.
Ама че работа, си казах. Какво ли се беше случило? Беше нечувано да събудиш Александър въпреки заповедта му. Но Птолемей не беше глупав. Влязох след него, без да се извиня, като сметнах, че така или иначе ми е позволено да влизам.
Александър лежеше по корем и леко хъркаше. Здравата беше заспал. Птолемей се наведе над него и го повика по име. Клепачите му трепнаха, но не се размърда. Тогава Птолемей го разтърси.
Като че се връщаше от онзи свят. Седна на леглото, но макар и отворени, очите му продължаваха да спят. Той ги разтърка с дълбока въздишка и каза уморено:
— Какво има?
— Александър, събуди ли се? Слушай, става дума за живота ти.
— Буден съм. Продължавай.
— Дойде Епимен. Бил е на пост тази нощ. Твърди, че телохранителите планирали да те убият, докато спиш. Ако си беше легнал, щели да го направят.
Александър сбръчка чело. Изправи се, както си беше гол, и разтърка очи. Подадох му една кърпа, потопена в студена вода, и той избърса лицето си. След това разтърси глава и попита:
— Кой плаче отвън?
— Момчето. Казва, че си се отнесъл добре с него тази сутрин и той се засрамил.
Той им се беше усмихнал. Спомних си първия път, когато се усмихна и на мен.
— Разказал всичко на любовника си, — продължи Птолемей, — Защото не знаел какво да направи. Те всички се били заклели заедно. Любовникът му служи в Почетната конница. Той веднага взел решение и казал на по-големия брат на Епимен да направи, каквото трябва.
— Добре. Научи името на този войник. Дължа му нещо. А останалите? Какво са решили да правят?
— Да чакат. Да чакат, докато отново им дойде реда. Момчето казва, че цял месец са действали, докато успеят да се съберат заедно в един караул. Затова и, след като ги освободили тази сутрин, те останали по постовете си. След всичките усилия, които хвърлили, не могли да приемат спокойно това, че не са успели.
— Да, да — каза бавно Александър. — Сега разбирам. Има ли други имена?
— Един или двама. Записал съм ги. От него ли искаш да ги научиш или от мен?
Той се замисли и сложи кърпата на врата си.
— Не. Арестувайте ги всичките. Утре ще се заема с това. Не мога да отида полузаспал на процес за измяна. Но искам да видя сега Епимен. — Подаде ми кърпата и аз го облякох в един чист хитон.
В преддверието, двамата братя паднаха на колене.
— Не, Еврилох, недей да ме молиш за живота на брат си. — Лицето на войника стана мъртво бяло. — Не, не… Не ме разбра. Исках да кажа, не ме лишавай от удоволствието да го направя, без да си ме помолил. — Александър едва ли имаше намерение да измъчва братята по този начин. Просто той още спеше. — Ще ви благодаря по-късно. Утре ще имам нужда и от двама ви, но можете да сте спокойни. — Той подаде ръка и на двамата, и им се усмихна. Разбрах, че оттук нататък, всеки от тях би умрял за него, дори за една негова дума.
Когато братята излязоха, Александър се обърна към Птолемей:
— Оповести, че има прошка за всички близки роднини, иначе ще се разбягат из цяла Бактрия. Защо да им причиняваме това? Знам откъде започна всичко. Арестувай го. И го дръж отделно от останалите.
— Хермолай ли имаш предвид?
— Не. Имам предвид Калистен. Крайно време е. Ще направиш ли всичко това вместо мен? Е, тогава се връщам в леглото.
Заспа почти веднага. Беше свикнал да живее в близост със смъртта.
Вечерта Александър се събуди, изпи една кана вода, заповяда нощната охрана да бъде от Почетната конница и отново заспа. Повика ме при изгрев слънце.
— Ти ме предупреди — рече той. — Постоянно ме предупреждаваше. А аз си мислех… — той ме прегърна.
Разбрах какво си е мислил — че идвам от един двор, пълен с интриги. И че не е моя вината, ако съм донесъл всичките си постоянни подозрения със себе си.
— Мислех си, — продължи Александър — че прекалено се тревожиш, и си създаваш излишни главоболия. Значи наистина си чул Калистен да им налива това в главите?
— Мисля, че да. Ако бях сред персийци, със сигурност щях да разбера. Но мисля, че да.
— Разкажи ми отново всичко. Тези хора ще бъдат подложени на разпит. Нямам желание да го протакам или да стигам до крайности. Ако има за какво да се хвана, искам да го направя по-кратък.