— Опитах се да го накарам да легне в легло, но Калан поиска да свърши медитацията си. Трябваше да му заповядам, но го оставих на спокойствие. Утре ще му изпратя лекар.
Лекарят каза, че Калан има подуване на червата и трябвало да пътува във фургона за болните. Но индиецът отказа. Това щяло да наруши медитацията му. Каза още, че ако това глупаво зверче — тялото му — не иска да му се подчинява, то поне няма да го командва. Александър му даде един добре обязден кон и в края на всеки преход ходеше да го види. А Калан слабееше и отпадаше с всеки изминат ден. И други ходеха при него. Лизимах например, беше много привързан към индиеца. Но често Александър оставаше при него сам. Една вечер той се върна толкова отчаян, че всичките му приятели го забелязаха. Едва когато останахме само двамата, той каза:
— Той е решил да умре.
— Александър, мисля, че Калан се измъчва от болка, макар че не си го признава.
— Болка ли?! Та той иска да умре чрез изгаряне!
Извиках от ужас и стъписване. Щях да настръхна от подобно нещо дори и на мястото за екзекуции в Суза. Освен това такова желание беше оскверняване на свещения огън!
— Калан казва, — продължи Александър — че в неговата страна дори и жените правят това, за да не надживеят умрелите си съпрузи.
— Така казват мъжете! Но аз видях как хвърлиха в огъня едно момиченце на десет години. А то искаше да живее. Те удавиха писъците му в музика.
— Някои наистина се съгласяват. Калан казва, че не иска да надживее живота си.
— Има ли начин да оздравее?
— Не вярвам. А и той не желае да приема лекарства. Сякаш вижда, че е белязан от смъртта. Но едно нещо съм решил твърдо — щом ще си отива от този свят, ще си отиде като Цар. Ако е истина, че ние не живеем само един живот, а постоянно се прераждаме, сигурен съм, че преди, той е бил Цар.
Александър продължи да крачи из стаята. После каза:
— Аз ще бъда там като негов приятел. Но няма да мога да го гледам.
И така, ние стигнахме Суза. Нищо не беше по-странно за мен от това. Дворецът си беше съвсем същият. Дори няколко стари евнуси, които не бяха тръгнали с Дарий, още се мотаеха из него. Когато научиха кой съм, те решиха, че сигурно съм много хитър.
Най-необичайно от всичко беше да стоя отново под сенките на златната лоза и да виждам друга глава на възглавницата. Дори и инкрустираното ковчеже още стоеше на нощната масичка. Усетих, че Александър ме гледа. Той привлече очите ми и протегна към мен ръка.
По-късно, когато вече почивахме, попита:
— По-хубаво ли беше от преди?
Дори не можеше да изчака да му кажа, ако въобще имаше нужда от казване. В някои неща той беше като дете.
Бяха поддържали добре двора с фонтана и птичките. Александър каза, че това място е добро за Калан и нареди да му дадат една малка стаичка до него. Всеки път, когато отивах да го видя, индиецът ме молеше да отварям по една клетка. Сърце не ми даваше да му кажа, че това са чуждоземни птички и ще им е много трудно да оцелеят. Но той искаше да ги гледа как отлитат — това беше последното му удоволствие.
Армията на Хефестион заедно със слоновете беше пристигнала преди нас. Александър каза на приятелите си какво иска Калан и нареди на Птолемей да приготви царска погребална клада.
Направиха я като диван достоен за цар.
Украсиха я отвсякъде със знамена и гирлянди от цветя, а отдолу сложиха борова смола, терпентиново дърво и прахан, примесени с арабски тамян и с всичко, което щеше да осигури най-бързия и изпепеляващ огън.
На площада пред Двореца, където още от времето на Дарий Велики насам се провеждаха всички големи церемонии, се строи Почетната конница. От двете й страни застанаха тръбачите и глашатаите. На четвъртата страна бяха разположени слоновете — прясно боядисани и покрити с лъскави драперии. Бивните им бяха позлатени. Дори Цар Пор не би могъл да прибави нищо към това.
Александър лично избра хората за тържествения кортеж. Първи, върху високите си коне вървяха най-красивите персийци и македонци. Всички бяха в пълно въоръжение. Следваха ги носачите на погребалните дарове, достойни за една царска гробница — платове, обшити със скъпоценни камъни и перли, |златни чаши, вази с благовонни масла и купи с тамян и всичко това трябваше да бъде поставено на кладата и да изгори заедно с Калан. Александър дойде в колесницата на Дарий, целият облечен в траурно бяло.