Те смятаха, че той, иска да ги излъже. Това го нарани повече от всичко друго след онзи ден в Индия. Александър не можеше да го проумее. Аз обаче можех — колкото по-близо отиваше до нас, толкова той ставаше по-чужд за тях.
Тогава Александър нареди да разположат маси навсякъде във военния лагер и заповяда на ковчежниците си да седят там без никакви свитъци или каквото и да било за писане. Всеки войник, който покажеше документ за размера на дълга си, получаваше парите за него и нищо не се вписваше. Това великодушие струваше на Александър ни повече, ни по-малко от десет хиляди таланта. Реших, че така поне ще им затвори устата за известно време.
Пролетта вече настъпваше. Човек можеше да усети събуждащия се живот покрай бреговете на реката. Скоро щяха да цъфнат и лилиите. Една сутрин, когато отидох на езда с Александър, той погледна към хълмовете и попита:
— Къде се е намирал твоят дом?
— Ей там, при онзи зъбер. А онова, сивото, което прилича на скала, беше наблюдателната кула.
— Добро място за укрепление. Искаш ли да отидем до там и да го видим?
— Не Александър, ще ми дойде твърде много.
— Добре, няма да ходим. Чуй сега една новина, която запазих за теб. Спомняш ли си, че преди пет години ти казах, че започвам да създавам армия от персийски момчета?
— Помня. Бяхме в Бактрия. Нима само пет години са минали оттогава?
— Наистина изглеждат повече. Вложихме много усилия и направихме много неща за това време. Е, петте години изминаха. Момчетата са готови и са на път към Суза.
— Това е чудесно, Александър.
Шест години, откакто дойдох при него, и тринадесет — откакто напуснах онези стени, яздейки до отрязаната глава на баща ми.
— Хайде да се надбягваме до дърветата! — внезапно каза Александър.
Галопът ме освободи от обзелата ме тъга. А той искаше точно това. Когато оставихме конете си да починат, той продължи:
— Тридесет хиляди войници. И всичките осемнадесетгодишни. Мисля, че наистина ще видим нещо интересно.
Седем дни по-късно те пристигнаха в Суза. Александър нареди да издигнат подиум върху терасата на Двореца. Оттам той и генералите му щяха да наблюдават парада. Малко по-късно от лагера им, отвъд стените на града, дочухме македонската сигнална тръба: „Конница, напред!“
Те се появиха строени в отряди, с македонски дрехи и въоръжение, но върху хубави персийски коне, а не върху гръцките дребосъци. Персийците от Персида яздеха начело.
Персиецът си е персиец, независимо дали е в македонски дрехи или не. Офицерите не им бяха отказали онези малки подробности, които придават един по-друг вид — бродирано седло, броня с емблема, някой вимпел върху македонската пика, бляскава и пищна юзда или някое цвете, забучено в шлема. И най-вече — техните лица бяха персийски.
Съмнявам се, че всички са били събрани по тяхно желание. Но сега те се гордееха със своето обучение. Всеки отряд яздеше с изправени копия и гордо вдигнати глави през площада. Вървяха бавно, в такт с музиката. Пред подиума на Царя вдигаха конете на задни крака и го поздравяваха с копията си. След това показваха различни тънкости на езда, поздравяваха отново и се отдалечаваха в галоп, докато се приближаваше следващият отряд.
Цяла Суза излезе да наблюдава парада от покривите на къщите и от стените на крепостта. Площадът бе препълнен и с македонци. Никой не отрича, че те бяха най-добре обучената армия в света. Те също можеха да направят бързо и точно всичко, което тези млади хора показваха. Но ние имаме повече чувство за изящество и финес. Александър също го притежаваше.
Когато завърши този дълъг преглед на войската, Александър се прибра с грейнало лице. Заедно с него бяха персийците от царската охрана — Оксатрес, братът на Роксана и един от синовете на Артабаз. Докато разговаряше оживено с тях, Александър улови погледа ми от другия край на Голямата Зала и се усмихна. Дойде да си легне късно.
Беше останал да разговаря и да пие, както правеше винаги, когато беше щастлив.
Прегърна ме, и се усмихна:
— Никога не съм виждал толкова много красота за един ден. Какво ще кажеш, не съм ли избрал най-доброто? — Той ме погали нежно по косата. — Знаеш ли как нарекох тези момчета? Нарекох ги „моите Наследници“.