Той продължаваше да се уморява по-бързо, отколкото преди да получи раната. Не му помогна нито прохладния въздух в Екбатана, нито това, че вършеше работа само за двама. Но все пак се радвах, че онази другата рана зараства и той ще замине спокоен за Вавилон, където трябваше да започне истинската работа.
Не след дълго изникна цял град от палатки за артистите, пристигащи за празненствата. Върху позлатени колони бяха вдигнати разноцветни знамена. Архитектите построиха цял театър и дори кран, който да придвижва из въздуха боговете. Построиха и механизъм за извозване на убитите. Гръцките поети отдават голямо значение на тези неща. Тетал, красив тесалиец малко над петдесетте, бе любимият актьор на Александър. Царят го посрещна с отворени обятия и му даде най-хубавата палатка. Градът бе наводнен от флейтисти, декоратори на сцената, певци и танцьори и акробати. Имаше и първокласни куртизанки и долнопробни проститутки. Сред тях и няколко евнуси — толкова безсрамни и натруфени, че всеки път, когато ги виждах да се мотаят наоколо, ми идеше да потъна в земята от срам. Навсякъде гъмжеше от търговци, които продаваха храна, евтини украшения, дрехи, подправки и разбира се — вино.
Дворецът просто преливаше от вино. Всяка вечер имаше прием — за артистите или за приятелите на Александър. Неговият Патрокъл се беше върнал и той се отдаде на веселието. Той не си легна трезвен в продължение на много нощи. Никога не беше мъртво пиян, защото знаеше, че на другия ден е длъжен да бъде на крак и да присъства на състезанията без махмурлук. Но приятелите му, които нямаха официални задължения, често напускаха залата на четири крака. Както и да е. Когато човек живее сред македонци, постепенно свиква с това.
Един ден, докато го обличах в официалната мантия за състезанията на хоровете, той ми каза:
— Хефестион е болен. Има треска.
По-рано той никога не ми говореше за него.
Но сега, след всички наши неизречени тайни, го правеше често. Казах, че съжалявам, и че се надявам да не е нещо особено.
— Сигурно треската е започнала миналата нощ, но той не е разбрал. Така ми се иска да можех да ги накарам да не пият толкова много. — Той излезе навън и фанфарите възвестиха началото.
На следващия ден Хефестион беше още по-зле и получи спазми в корема. Колкото и да беше зает, Александър прекарваше цялото си свободно време при него — Ахил винаги бе лекувал раните на Патрокъл. Александър доведе и най-известния лекар в Екбатана — един грък на име Главкос, на който, както ми каза по-късно той, беше дал някакви съвети. Александър също разбираше от медицина. Аристотел го беше учил на това и той често използваше знанията си. Двамата с лекаря се разбраха, че Хефестион не трябва да приема никаква твърда храна. Помолиха също и жреците да извършат жертвоприношение за неговото оздравяване. Но третия ден той беше още по-отпаднал. Както каза Александър, Хефестион бил слаб като бебе, говорел несвързано и целият горял. Спомням си, че това беше денят за комедиите и фарсовете. Царят не видя нищо от тях, но все пак успя да дойде навреме от болничната стая, за да раздаде наградите. Когато вечерта го попитах как е Хефестион, той въздъхна:
— Мисля, че е по-добре. Не го свърта не едно място и е станал капризен, а това е добър знак. Съжалявам, че разочаровах актьорите. Но наистина трябваше.
Същата нощ имаше пир, но той си тръгна рано, за да види как е Хефестион. Каза, че го заварил заспал и изглеждал облекчен. На следващия ден, макар че още го тресеше, той бе много по-добре. Александър дойде на всички състезания, а вечерта заварил Хефестион да седи и да иска храна.
— Ще ми се — каза ми той по-късно, — да можех да му изпратя нещо вкусно за вечеря. — Александър не се беше отказал от този си приятен навик. — Но когато бяхме при река Оксус забелязах, че спазмите в корема правят стомаха слаб. Казах на лекаря да не го глези и да го държи само на течности.
Състезанията за артистите свършиха и започнаха игрите. Хефестион продължаваше да бъде на легло. Беше доста по-добре, но нощем все още го тресеше.
Александър обичаше изкуствата. Но най-голям интерес за него представляваха игрите Той председателстваше журитата по всички спортове, а когато даваше лавровия венец, винаги си спомняше и другите прояви на победителя, било то в бой или в предишни състезания. Заради такива неща армията го боготвореше. След няколко дни дойдоха и състезанията за момчетата.