— Хайде, кажи ми.
— Обичам те твърде много, това е всичко — отговорих.
Александър ме придърпа до себе си и започна да роши нежно косата ми с пръстите си.
— Никога не казвай „твърде много“ — каза той. — Твърде много не е достатъчно. — Докато заспиваше, той не ме освободи от прегръдката си, както понякога правеше. Позволи ми да лежа до него през цялата нощ.
На сутринта ме попита:
— Какво става с твоите танци?
Казах му, че се упражнявам всеки ден.
— Добре. Днес ще обявим състезанията за игрите на победата. Ще има и състезание за танцьори.
Направих в стаята едно премятане и след това задно салто.
Той се разсмя, а после каза сериозно:
— Искам да знаеш нещо — никога не заповядвам на съдиите. Това прави лошо впечатление. На игрите в Тир бях готов да дам всичко, за да видя Тетал увенчан с лавровия венец. Според мен нито един трагически актьор не може да се мери с него. Освен това той беше мой пратеник и ми служеше вярно. Но съдиите избраха Атенодор и аз трябваше да се примиря с това. Така че мога само да ти кажа: победи за мен.
— Дори и това да ме убие? — казах аз, стоейки на ръце.
— О, мълчи! — и направи гръцкия знак срещу лош късмет.
По-късно той ми даде шепа златни монети, за да си купя костюми, и ми изпрати най-добрия флейтист в Задракарта. Дори и да беше усетил моите грижи, които не можеше да излекува, той знаеше как да ме накара да ги забравя.
Старите танци ми бяха омръзнали. Специално за него измислих един нов. Започваше в бърз ритъм, в кавказки стил; след това се забавяше и преминаваше в плетеница от чупки и извивки, които показваха силата и равновесието на танцьора. Последната част щеше да бъде много раздвижена и разпалваща, но без прекалено много гимнастика, тъй като аз бях танцьор, а не акробат. Исках всичко да бъде с мярка и на място. Поръчах да ми ушият една гръцка туника, цялата в алени панделки, вързани само на врата и на кръста. Страните ми бяха голи. Дадох да ми направят и гривни за глезена — кръгли звънтящи халки от ковано злато. А за първата част щях да използвам и дървени хлопки.
Упражнявах се така, сякаш от това зависеше животът ми. Първия ден, когато току-що бях свършил и отпратил флейтиста, в залата влезе Александър и ме свари да се бърша с кърпата — още не можех да си поема дъх. Той ме хвана за раменете.
— От днес до началото на игрите ще спиш тук — по едно нещо наведнъж.
И без да ме пита повече, заповяда да ми донесат легло в залата. Знаех, че е прав, но ми стана много мъчно, че може да мине без мен — все още знаех по-малко и от последния от неговите войници без какво Александър можеше да мине. Въобразявах си, че няма да мога да понеса дори и една нощ далеч от него, но тъй като репетирах здравата, заспивах веднага като труп и се събуждах едва на сутринта.
В деня на игрите отидох рано в стаята му, където един от оръженосците го обличаше. Щом ме видя, той каза:
— О, Багоас ще се погрижи за това. Можеш да излезеш. — Някои от телохранителите му се бяха понаучили и влезли в крак със задълженията си и Царят бе започнал да се отнася към тях по-топло. Но точно този беше от несръчните и опаките. Когато той излезе нацупен навън, Царят каза:
— Ей, за толкова време не се научи една мантия да държи и да я оправя като хората!
Наглсих брошките и се засмях:
— Следващия път ме викай.
Той ме хвана за ръцете и ме целуна.
— Ще се видим, когато излезеш да танцуваш.
Сутринта се състояха атлетическите състезания — бягане, скачане, хвърляне на диск и копие, бокс и борба. Тогава за пръв път видях истински гръцки игри и, признавам си, те наистина предизвикаха у мен интерес, макар че оттогава насам винаги ме отегчават. Състезанието по танци се състоя след пладне.
За танцьорите и за музикантите армията си дърводелци беше издигнала цял театър — със сцена и опънато от край до край боядисано платно, което гледаше към плавно спускащ се склон отпред, с пейки за по важните хора и подиум за стола на Царя. Върху платнището бяха нарисувани колони и завеси, които изглеждаха като истински. При нас, в Персия, не съществува такова изкуство. Никога преди не бях виждал такова място, но когато се качих върху него, с изненада разбрах, че подът е много добър.
Постепенно скатът се изпълни с хора, а командирите заеха местата си на пейките. Присъединих се към останалите танцьори на тревата близо до сцената. Хвърляхме си косо по някой поглед — бяхме трима гърци, двама македонци и още един персиец. Александър дойде в театъра под звуците на тръбите. Другите танцьори ме гледаха с омраза, защото много добре знаеха кой съм.