Но нека хронологически се върна малко назад, когато търсех нови сюжети и опитах...
Секс с вързани очи и трима мъже
Мъжете са толкова любопитни, похотливи и искащи!
Побъркваха се от палави жени – да ги пипат, галят, целуват... Да ги чукат, да опитат всичко, да пробват всичките им отвори... Да си играят с тях, да им сервират изненади... Да се изфукат пред приятелите си...
Някои мъже обаче не даваха „своето“ и не биха споделили жената с друг мъж. С удоволствие са готови да има още една жена, но мъж – не.
Прословут балкански синдром.
Други мъже обаче нямаха против да споделят жената – хем се хвалеха с нея, хем изпитваха наслада от нейното двойно, тройно, четворно (и т.н.) удоволствие. Такива „ударни“ дози съм получавала много пъти.
Както казах, сексът – в неговите типични прояви – беше станал толкова познат, че в мен се появяваха все по-нови желания.
Имах нужда постоянно да изненадвам самата себе си. Богатото ми въображение понякога ми поднасяше изненади. Хрумваха ми ненадейно, на неочаквани места – искрено ме смущаваха като по-малка и ме забавляваха по-късно.
Например: возя се в метрото, пълно е, има доста мъже. В мозъка ми нахлува идеята как те се приближават, вдигат ме от мястото ми, започват да ме пипат, притискат, мачкат, разсъбличат. Атакувана съм от всички страни – дори губя представа за посоките и лицата. Просто има ръце, пръсти, езици, устни, миризми...
Често фантазирам така – с неясни очертания, без конкретика, само чувствам гъсто сплъстен букет емоции, отключващи перверзията ми. Толкова ме възбуждат мъжагите в метрото, че губя нормалността си и се отдавам, а те ми връзват ръцете на лостовете. Увисвам. Започват да ме опипват и да проникват един по един, после и по повече от един едновременно... Всичко се превръща в една обща похотлива сплав, замирисва на влажни органи, хората по седалките гледат като разгонени животни...
Случва се и когато съм на интервю за работа.
За миг ми хрумва как мъжът, който ми задава въпроси, ме кара да се нагъзя на бюрото му и започва да изследва задника ми, после бавно плъзва пръст в подмокрената ми цепка, но рязко ми казва да седна прилично и продължава да ме разпитва професионални неща.
Представях си подобни щуротии и докато бях студентка – особено с един професор. Просто самата академична обстановка ме провокираше мислено да се държа противно на обичайното. Явно в мен имаше някаква потребност да разбивам на парчета типичните ситуации, хора и места, да тествам как се чувствам.
Винаги се възбуждах.
Искаше ми се по време на изпит професорът да мине зад мен и да започне да гали косата ми. Първо да е нежен, после да стане груб и да ми говори като на глупачка, неподготвена за изпит. И за наказание да ме изчука на задна на бюрото, но задължително да ми запуши устата.
Понякога, по време на лекции, слушаща плътен мъжки глас, леещ високо интелектуални слова, се подмокрях. Фантазирах какво ли не – от отвеждането ми извън аудиторията, заключването ми в личния кабинет на професора и похотливите игри с него до всеобщо чукане по скамейките на Софийския. Кой когото хване, после размяна; докато загубим представа кой къде е, с кого и какво прави.
След като гащичките ми ставаха влажни, аз изпитвах нужда да се облекча. Не помня кога за първи път ми хрумна, но щом веднъж го направих, после стана редовно.
Отивахме с колежките в женската тоалетна и когато дойдеше моят ред, се изпишквах, но не спирах с това, ами започвах да търкам клиторчето си – много бързо и в ритъма, който добре си знаех. Свършвах за нула време, а отвътре щях да се пръсна, защото трябваше да съм така тиха, че дори звук да не чуят. От друга страна, силно ми действаше да чувам женското чуруликане по обичайни теми като нови сандалки. Фактът, че те не подозираха какво правя, ми влияеше допълнително.
Фантазирах и в посока шефовете си. Нямам против да съм секретарката, която тайно чукат.
Мечтаех си как съм любимката на шефа, негова слабост и сила.
Да речем, трябваше да убеди потенциални бизнес партньори в нещо – сключване на сделка, вземане на решение или директна продажба, няма значение... Тогава ме включва в преговорите и срещите. Представях си как им светеха очичките, как се обличах елегантно и секси, подчертавайки формите си, как им се надуваше панталонът, как флиртуваха и всячески се опитваха да привлекат вниманието ми. А шефът първоначално се прави, че не загрява, докато нещата не стигнат до техния прекрасен, очакван и успешен финал – да бъда превърната в условието, в примамката и най-сетне в десерта. Аз съм мечтаната, красива и надървяща награда. Пътят до мен би бил изпълнен с желания и фантазии, а случването би било като избухването на бомба. И накрая всички са доволни.