– Малката ми ученичка тя... Колко мазна путка има... Ох...
Той опипваше путката ми, галеше я, пъхна пръста си – потъна с онзи шлюпващ звук. Изпъшках. Хвана задника ми и проникна в мен, бавно ми го вкарваше и изкарваше – наслаждаваше се на малката кучка, на златния шанс да му е в ръчичките. Курът му ме пробождаше, влизаше до дъно и се измъкваше, и всичко така ми носеше наслада, така ми действаше идеята да съм мъничка палавница – невинна и порочна. И да ме шиба много по-стар от мен – перверзията пълзеше в мозъка и тялото ми и ме напрягаше до крайности, до напрежение във всяка моя клетка. Отдавах се цялата – да ме прави каквото желае.
Дъртият бизнесмен хвана опашките ми и ме зачука така грубо, че започнах да викам. Разтрепери ме и залях члена му с мазен сок. Свивах се и се отпусках ритмично. Не можех да мръдна. Това ме влуди допълнително. Вагината ми стегна коравия пенис, притреперих, замръзнах и го пуснах, изръмжах и отново се вкочаних за миг, после пулсирах по-плавно, но плувнах в течностите на оргазма си. Обръщах очи. Дъртият му мръсник не спираше да ме пори, бях вече тотално разтворена – изпразнена и заляла го със сокове.
Беше издръжлив.
Направо скъсваше пичето на малката ученичка. Стенех и вибрирах. Той ме обърна, изправи се и ме бутна да му налапам пениса. Обикновено му духах дълго – до схващане на устата. Засмуках жадно, директно ми влезе навътре, до гърлото, дъртият ме плесна леко по бузката – да го гледам в очите; моите се насълзиха, извади го и вдишах, после плюх и пак. Търках с ръка, а той искаше по неговия начин – много бързо, нежно и ритмично, устните ми да са налапали само главичката, а не целия хуй и да не го забелвам докрай, само малко. Така правех супер дълго, до изтръпване. Малката ученичка духаше на стария перверзник, паднала на колене. Ръката ми се движеше нежно, в бърз ритъм, гледах го в очите. Забързах, устенцата ми шлюптяха от вакуума на излизане, а той се стегна и ме напръска. Спермата се стече по устата ми, навлезе и в гърлото – сладичка и рядка. Топлата бяла течност капна и между циците ми. Свърши изненадващо бързо – явно ученичката му беше вдигнала адреналина по-силно.
После изкъпа добре малката палавница.
***
Ролята на ученичка ми допадна, исках да опитвам нови и нови неща в тази посока. Сюжетите и ролите влизаха в представата ми за игрова перверзия, свързвах ги с нещо вълнуващо, различно, театрално. От друга страна, не бяха много хард, при тях нямаше страх, нямаше и кой знае какви изненади.
Понякога, както много момичета, мечтаех да бъда актриса, или пък да имам хубав глас. В първото бях добра, а заедно с другия си талант определено се виждах блестящо позиционирана в порноиндустрията. Съзнанието ми издигаше в култ творците, хората на изкуството, които умееха да завладяват, да променят и най-важното: да въздействат. Аз самата обичах да влияя на партньорите си и вероятно затова силно ценях творчеството – заради високата му степен на сугестия.
Но колкото и да не искам да го призная, истинската сила, влияеща на човека, не е в изкуството. Тя е във властта, парите и секса. Моят таен сексуален живот продължаваше – превръщаше се все повече в таен перверзен живот.
Но що е то перверзия?
Всеки може да прочете в речника, че понятието се свързва с излизане от това, което обществото счита за норма. Дали нормата е нормална е друга тема, налице е и фактът, че в различни времена представите за правилно и грешно са много различни.
Веднъж надникнах в речник от соцвремето, в който перверзия и извращение бяха синоними и означаваха всичко извън прякото полово сношение, т.е. всичко извън проникването, чрез което се възпроизвежда човешкия род.
За мен обаче перверзията е нещо относително и силно субективно. Харесвам много шантави неща именно заради тяхната присъща лудост. Случвало се е да позволя да ми правят неща, които не са ми приятни или ме карат да се срамувам.
Приемах това като тест – преценка на възможностите и границите ми, като да изпробваш реакциите си и поне да опиташ да надскочиш вътрешните ограничения. В такива ситуации мозъкът ми се настройва по друг начин – именно на честотата на необичайното усещане. Тогава настръхвам.
Защото не знам.
Нямам очаквания – не мога да имам. Не знам как ще реагирам, какво ще почувствам. Разковничето е, че искам да разбера. Искам. Именно това съкровено желание, което ме гореше като пламъче отвътре, ме накара да извърша нещо лудо...
С вързани очи
При непознат...
Свърза ни приятелка.