Влязох.
Тишина.
Малък коридор, две врати отляво и една срещу мен. В първата стая трябваше да си вържа очите, втората беше баня, както забелязах през леко открехнатата врата.
Отворих указаната в инструкциите врата и попаднах в хубава спалня с меки тонове в бежова гама. Свалих сакото си. Бях с елегантна рокля в черно и бяло, дължина – над коленете, добре впила се в извивките ми. Високият ток и силиконовите чорапи бяха задължителни. Бельото ми беше черна дантела.
С треперещи ръце извадих коралов на цвят шал от чантата си. Завързах внимателно очите си. Нищо не виждах. Взех чантата си в едната ръка и сакото в другата. Излязох от стаята и направих две крачки.
– Тук съм – заявих.
Чуха се стъпки. Мек и приятен мъжки глас ме покани да вляза. Докосна ме.
Кръвта ми кипна.
Бавно ме заведе до някакво канапе – усетих допира му по крака си.
Завъртя ме и ми каза, че мога да седна. Едва не подскочих, когато рокличката ми се повдигна при сядането и плътта ми се залепи за кожената материя. Точно така О. („Историята на О“) сяда в колата на Господаря си и когато той й заповядва да си свали гащите, тя осезаемо чувства кожата на седалката, която се впива в плътта на задника, бедрата и женския й отвор.
Чувството е наистина силно.
Онази зона на дупето и бедрата ми – непокрита от бикините и дантелката на чорапките, се докосваше и отъркваше гола в кожата на канапето. Студено, но много чувствено.
Той ме попита дали искам мартини, а в случая малко алкохол беше задължителен. Мелодичният му глас ме успокои. Донесе ми чаша – докосна ръката ми, за да ми помогне да я хвана добре. Това докосване ми хареса.
Отпихме.
Вероятно се е усмихвал, гледайки вълнението ми. Не знаех какво да кажа. Обикновено ми бе лесно да съм общителна, но сега не бе така.
Той взе чашата от ръката ми. Отпуснах се назад и усетих възглавничка, която наместих удобно. Вътрешно изгарях. Често облизвах устни с език и ги потърквах една в друга. Започнахме да си говорим, но диалогът нямаше обичайната яснота, беше нещо средно между закачки, недомлъвки и недоизказани неща. Дори не си спомням за какво говорехме – той казваше нещо, аз питах друго, уж свързано с казаното, а накрая не се знаеше какво сме искали да заявим, нишката семантично се късаше и замълчавахме.
Мисля, че му беше приятно.
В един момент го попитах дали съм точно срещу него или трябва да завъртя глава в някоя посока.
Отговори, че седи точно срещу мен и че бавно отпива вино.
Попитах го коя част от мен гледа.
Отвърна:
„Теб“ – без пояснения и конкретика.
„Мен“ – лицето, шала, устните, или „мен“ между краката? Не посмях да задам този въпрос.
Млъкнах.
Имах нужда от още мартини.
Той усети желанието ми и стана да ми сипе, докато говореше нещо с весел тон. Каза, че е учуден от силните ми усещания – и че ми завиждал за това. Той не можел да чувства.
Може би сгреших, но му заявих, че лъже. Разбира се, можех нищо да не казвам, но кому беше нужна деликатност точно в тази ситуация?! Истината е, че интуитивно знаех, че не говори истината. Той можеше да чувства, но явно искаше да крие това.
Отново ми подаде чашата и пусна тихо класическа музика.
Усмихнах се.
Попитах го дали желае да сваля роклята си.
Пожела.
Станах, прихванах роклята отдолу и с едно движение я измъкнах през главата. Седнах, леко разтворила бедра, за да ме гледа.
Той не каза нищо.
Не последва нищо.
Просто слушахме музика, пийвахме и си говорехме откъслечно и странно. Това не беше разговор, не беше пълноценно общуване. Не знаех как точно се чувствам, не ми беше нито хубаво, нито лошо, но все пак бях развълнувана.
Поизправих се напред и свалих сутиена си.
Той не каза нищо.
Станах и свалих черните си гащички.
Той не каза нищо.
Седнах.
Кожата на канапето беше твърда, грапава и студена, все едно ме плясна лекичко. Облегнах се. Продължихме с подмятанията.
После той стана за още вино и мартини.
След това седна до мен.
Почти се изумих – сякаш бях приела, че този човек просто ще ме погледа, ще се наслади на стеснението ми по някакъв извратен начин и ще ми каже да си тръгвам. Дори по-скоро очаквах да нашамари дупето ми, отколкото да седне до мен. Липсваше истинска близост, абсолютното отсъствие на топлина беше крещящо.
Бях си изградила представа, че той е властен, студен и безмилостен мъж, от тези, които обичат да измъчват. Може пък несъзнателно да съм искала точно това...