Хванах с ръце перилата и с добитата опора мощно набих цепката си върху надървения пенис. Извиках така, че чух ехо. Лудо се зашибах – членът ме разпорваше, а водата шлюпваше така, както моята вагина. Не чувствах течовете си, както обикновено, но здравият кур влизаше плавно, затъваше до дъно в мен.
Жертвата чукаше хищника.
Бурната ми страст се повиши, аз забих нокти във врата му и се нанизах, а пенисът му ме прониза до края. Той ме отдръпна – бях потна, лепкава и обезумяла. Мина зад мен. Леко се наведох напред, за да му подам цепката си – тогава той се хвана за перилата и започна да ме ебе с животинска страст.
Стенанията ми оглушаваха помещението. Тялото ми се блъскаше в стената на басейна, гърдите ми се притискаха, водата плискаше, косата ми се намокри. Конвулсия разтърси тялото ми, заръмжах като кучка, а той охкаше от свиванията на вагината ми.
Извади го от мен и спермата му се сля с водата...
Когато ме върна в дискотеката, моята приятелка беше бясна. Знаеше с кого съм била, но не одобряваше. Може би и малко завиждаше, защото още беше девствена. Беше права – зарязах я, но какво да направя, бях „отвлечена“ и „изнасилена“. Уплахата й не й позволи да види нещата от моята гледна точка, дори сякаш започна да се страхува от мен.
Във всеки от нас съществуват тези желания. Жените мечтаят за изнасилване. Копнеят за агресивния мъжкар, който ще покори телата им, който ще ги задуши от страст и ще „разкъса“ путките им от чукане.
Често мечтаех да бъда вързана с белезници или въже, но това някак не се случи в предишните ми връзки – споделях го като фантазия, срещах одобрение, но така и не се реализира.
Знаех твърде малко за БДСМ.
Не се бях сблъсквала лично с отношения подчинен – подчиняващ или господар – роб или поне не в тяхната по-изчистена форма. Смятам, че такива желания има в огромна част от хората. Просто едни не го осмислят, други не се интересуват от това като вид познание, а трети нямат необходимия интелектуален капацитет, за да схванат нещата в тяхната дълбочина.
БДСМ е висш пилотаж изживяване. И искам да подчертая, че съвсем НЕ е за всеки. Ама никак. Най-малкото не е разбираем за повечето хора.
Мъжът, с когото щях да се срещна, беше Господар.
Обичаше да доминира, да си играе с жената, да я „ползва“ за свое удоволствие. Това ми харесваше.
Кукла.
Кукла на конци – марионетка.
Гумена кукла за секс, с която мъжът е напълно свободен да прави каквото иска. Безгранично.
„Кукла“ на Болеслав Прус, бетонно запечатваща тъгата на менталното човешко ограничение. Куклата Олимпия от „Пясъчния човек“ на Хофман, довеждаща човека до пълно умопомрачение.
Куклата е мощен символ. А аз обожавам символите.
Можех ли да бъда кукла наистина?
И ако допуснех да бъда – докъде би довело това? Какво ще се случи с мен? Къде е границата? Къде започвам аз, къде свършва той?
Ако не ми хареса – ясно. Но ако ми хареса?!
Най-важното нещо е доверието. Да се довериш значи да се повериш. Поверяваш себе си на другия и край. Край на едно, начало на друго – край на твоето его по един начин и начало на себеусещане по съвсем друг начин.
Край и безкрай.
Когато отдадеш тялото си – отдаваш и съзнанието си. Неразривно свързани са. Преливат се. Допълват се. Ин и Ян.
Съумееш ли да направиш това, настъпва истинското освобождение. Няма правила, няма закони, няма морал, няма отговорности, няма тежести.
Не знаех дали ще мога да направя това.
Най-накрая ми беше съобщено, че Той иска да се срещне с мен. Той – не аз. Това беше различно. Мъжете чакаха на опашка и аз определях правилата. Никога не бях позволявала на някого да отнеме властта ми. Но исках това.
В нощта преди срещата сънувах странни сънища.
В мрачна стая съм.
Вързана.
Поглеждам нагоре и виждам стегнати въжета около китките си, впити до болка. Ръцете ми са опънати. Първоначално не разбирам, че вися от таван. Усещам го едва когато една сълза се търкулва по бузата ми. Оглеждам се, но няма никого. Метален звук ме стряска и конвулсивно разтърсвам тяло. Въжето се впива още по-болезнено в плътта ми. Отново чувам дрънчене на вериги, но не мърдам, за да не ме боли.