Звукът приближава и става по-ясен. Поглеждам надясно и виждам коридор. Втренчвам поглед натам, напрежението ме стяга като зловеща хватка. Страх ме е... Сълза се търкулва по бузата ми. Този път наистина съм жертва. В тъмния коридор изплува силует...
В този миг се събудих.
Странно, но след тягостното усещане от този сън ме заля позитивна енергия.
Беше денят на срещата с Него.
Само след няколко часа щяхме да се запознаем.
Избрах рокля в син цвят. Постоянно ми казваха да нося синьо, защото очите ми изпъквали. Не по-малко обичах червените. В синьо приличах на фея, в червено – на гореща лейди.
Нарочно не облякох червена рокля за срещата с Господаря. Не исках да си го прося, не смеех да се покажа като отракана и дръзка – усещах, че вече се съобразявам с този непознат.
И така... синя рокличка, високи сини сандалки, свободно падаща по раменете и кръста коса, бях готова.
„Посредникът“ ме чакаше. Дебело подчерта да не закъснявам и аз бях точна. Той поведе неангажиращ разговор, но не помня и дума. Пристигнахме бързо пред панелен блок. Трябваше да сляза, да отида пред единия от входовете и да чакам.
Дадено. Отидох и зачаках с трепереща душевност. Чувствах се като пърхаща пеперуда, леко смутена, но и нетърпелива. Стана ми смешно. Не защото не знаех как изглежда човекът и кого чакам изобщо. А защото дори не ми хрумна да попитам. Това изобщо не ме вълнуваше, беше прекалено незначително.
Когато Той се появи, не го зяпнах, не заекнах, не се олюлях. Усмихнах се и го поздравих. Той също ми се усмихна и ме покани, правейки жест с ръка.
Никакво колебание.
Просто тръгнах.
Вече се бях доверила.
Пъхнахме се в асансьора. Гледахме се. Топли кафяви очи.
Асансьорът спря.
Слязохме и влязохме в един от апартаментите на етажа.
Напълно нормален коридор.
Влязох в стая.
Напълно ненормална стая.
От лявата ми страна имаше стара секция. Мернах шише водка, сок, вода. Куп разпилени презервативи. И вибратори. Но това съвсем не беше всичко.
Когато обърнах глава надясно, видях легло с червени чаршафи. Погледът ми се плъзна по горната част – в двата края на рамката имаше кожени каишки. Добре.
Очите ми се понесоха жадно нагоре – залепиха се по въжето, което продължаваше нагоре към тавана. Там бяха забити халки, от които висяха други въжета с прикрепен към тях метален лост.
Тук вече позамръзнах на място.
Това не влизаше в рамките на забавления с играчки. В главата ми нахлу думата изтезание.
Обърнах се към него. Той ме съзерцаваше с любопитство.
Отново загледах вибраторите.
Забелязах, че едната вратичка на секцията беше със счупена панта и висеше като ранено птиче крило. Видях купища вибратори, безредно нахвърляни вътре. Какво ли имаше в другите шкафове?
Попита ме дали искам нещо за пийване. Естествено, че исках! Бих взела дори наркотик в този момент.
Никога не бях виждала такова нещо, не се бях докосвала до такава атмосфера. Чувствах се като малко момиче, което за пръв път водят на ново, опасно, но и прекрасно в същото време, място.
Бях шокирана, но знаех, че трябва да съм тук.
Голямата глътка водка с портокалов сок ми дойде добре.
Той остави чашите настрана и се приближи до мен. Ръцете му обхванаха талията ми. Придърпа ме нежно, притисна ме към тялото си и ме целуна. Не съм убедена дали целувката не беше разкошна заради изненадата ми. Може би тази проява на нежност ме успокои. Може би съм очаквала да ми заголи дупето и да ме напляска.
Омеквах като пластилин от езика му, оплитащ и заплитащ се в моя. Колкото повече ме целуваше, толкова повече се превръщах в сладка благоуханна дъвка, подвластна на волята му.
Свали роклята ми с едно движение.
За първи път в живота си не бях първоизточникът на всичко. Някак Той стана по-важен за мен от самата мен. Господарят извади на показ зърната ми, смачквайки сутиена под гърдите. Те щръкнаха възбудени, а тъмната кожа стана още по-тъмна. Настръхнах. Матката ми се сви, когато ги засмука, едно по едно.
Каза ми да легна.
Послушно легнах, със сгънати в коленете крака, достатъчно разтворени, за да може да ме вижда. Той ме огледа някак изпитателно, приближи, прокара ръка по коремчето, после през женските ми органи.
Изтръпнах.
Бях възбудена, а като гледах въжетата над мен, се възпламенявах още повече. Трябваше да лежа кротко и да чакам покорно. Чувствах, че трябва да слушам Него. Не можех да правя каквото си искам.