Вагината ми свикна с дебелия вибратор.
Той започна плавно да го движи навътре и навън, хвана помпичката и започна да натиска. Заля ме чувство между болка и удоволствие, едно особено напрежение изпълни стените на влагалището ми. Все едно ме пълнеха с нещо – напомпване, растящо в ритъма на ръката му, която натискаше гумената помпичка.
Когато усетих силна болка, му казах и той спря да помпа, но започна да ме чука с надутия пенис. Изненадах се от огромната вълна наслада, която ме заля. Явно пещерата ми искаше силно разтваряне, търкане и натиск. Стенанията ми се превръщаха във все по-високи стонове, а когато засили темпото, започнах и да ръмжа. Нещо дълбоко в мен, навътре, в самите ми недра се наелектризира, достигна връхна точка и се разби на парчета.
Той рязко извади черния предмет.
Дишането ми секна, но отдолу треперех.
Вибраторът беше обилно омазан с бяло. Господарят започна да ме пипа, да вкарва и изкарва пръсти и да гледа там. Пъхваше голямата черна играчка, натискаше до дъно – рязко изкарваше и наблюдаваше вътрешностите ми преди стените да се свият по естествен път. Повтори го няколко пъти.
Сър Д. стана, събу си дънките, после слиповете. Аз инстинктивно се изправих, слязох от леглото и клекнах, без дори да помисля дали така трябва. Дебелият му пенис докосна устните ми. Поех го навътре.
Толкова твърд!
Целунах главичката, заиграх с езиче и засмуках жадно, навлезе в устата ми, после проникна по-навътре, почти до гърлото. Дръпнах устни назад, пак засмуках навътре, а той хвана главата ми и нахлу в гърлото. Проникваше пак и пак, до задавяне.
Бях лакома за този страхотен пенис – Неговият пенис – и му позволявах да ме дави до сълзи.
Господарят ме изправи рязко и ме наведе над леглото. Отдадох му цепките си, подпряла ръце. Пронизваше мократа ми путка, а аз летях. Чукаше ме бурно, а аз треперех и пулсирах. Дръпна косата ми назад – усетих се още по-подчинена и тогава му подарих стягаща конвулсия, заедно с мазна течност.
Пусна косата ми и даде знак да легна по гръб. В този момент инстинктивно вдигнах поглед към тавана и зяпнах въжетата като хипнотизирана.
– Искаш ли да те вържа? – попита ме той.
– Да – отговорих просто.
Все едно това беше поредната ни среща и връзването ми беше добре познато и любимо. Бях откровена, инстинктивна, истинска. Нямаше страх в мен. Сърчицето ми щеше да се пръсне от вълнение, адреналинът ми беше високо, някъде в небесата. Никога не се бях чувствала така, никоя приятелка не ми беше разказвала такива неща! Това беше нов свят, различна плоскост, специална емоция.
Сър Д. доби сериозно изражение и приближи.
Протегна се и смъкна лоста, в чиито краища висяха две кожени каишки. Едната върза около десния ми глезен. После закопча втората около левия. Дръпна ръката ми и постави каишка на лявата ми китка, после направи същото и с дясната. Оказах се с разпънати встрани ръце и вдигнати крака, разтворени, макар и не напълно разкрачени.
Изумих се от удоволствието в мен.
Порази ме чувството на лекота и свобода.
Със закопчаването аз полетях.
Усещах се независима, волна и неангажирана. Нищо не ми тежеше, нищо не ми пречеше и нищо не можеше да помрачи настроението ми.
Тялото ми беше поробено – а това ми даваше психо-емоционална свобода. Вероятно робството е желано, когато ти липсва. Защото свободният човек е разпилян, с размити граници и неясни контури, губещ се. Появи ли се ограничение – границите се очертават, стават ясни – намираш себе си. Затова освободеният роб не знае какво да прави.
Вързаното ми тяло помогна на съзнанието ми да намери покой и удовлетворение.
Сър Д. отиде пак до шкафа и пренесе на леглото няколко играчки. Мернах нещо червено, синьо, четката и... един розов вибратор микрофон! Беше внушителен, с доста едра топка отпред.
Още асимилирах връзването и това ме развесели. Второ огромно нещо за така кратко време!
Господарят се настани пред мен, огледа путката ми и омаза пръстите си в лубрикант. Включи четката и започна да я докосва до кожата ми от вътрешната страна на бедрата. Трепнах, после се разтреперих, а направо ме тресна ток, когато леко докосна клитора ми – реагирах бурно, доколкото беше възможно.
Не можех да направя нищо. Но Господарят не искаше да ме плаши от първия път.
Оценявах, че беше внимателен, а той оценяваше, че му се доверих. Взаимност.
Толкова щастливо-шокирана бях от връзването, че съзнанието ми пърхаше като пеперудени крилца ведно с ритъма на сърцето. Бях си мечтала това, но никога умът ми не бе обрисувал ситуацията достатъчно добре, колкото реалното усещане. От този момент да бъда вързана (както и окована) се превърна в малка сладка страст, в скъп и любим ритуал.