Страхотните ни отношения водеха до разнообразни хрумвания. Имахме желание да пробваме различни неща. Започнах да си избирам еротични облекла, които той купуваше.
Когато си играехме, а аз бях с някое секси боди, той обикновено издърпваше зърната ми, срамните ми устни или дупето – наместваше дрешката ми така, че частите ми да стърчат, да се виждат, да бъдат удобно поднесени за пипане, лизане, щипане. Не ме събличаше – просто ме раздърпваше по време на секса (думата „плей“ е суха за нас). Накрая обикновено приличах на лъвица, изтощила лъва – в огледалото виждах рошавата си буйна коса, размазания грим, зачервеното си дупе и щръкналите червени зърна. А между краката често бях подута – кога леко, кога до обезобразяване (ако прибегнеше до вакуум).
Перверзните ни мозъци решиха да играем на роли. Ще разкажа за две от тях. Важно е да се отбележи, че бяха изиграни с истинска страст и отдаденост.
Студентката и строгия Професор
Преподаваше ми един професор, който адски ме възбуждаше. Беше около 40-годишен, доста млад получил високата научна степен, нормален на височина, с добро симетрично телосложение. Имаше прекрасни очи – топли, големи, но... никога не гледаше в хората. Нито в мен, нито в коя да е друга. Той просто говореше, говореше... сложни думи, трудна семантика, ниво на изказ – някъде в небесата. И погледът му блуждаеше, просто преминаваше през нас като че не бяхме в залата. Имаше вид на онези гении, които никога не са разбрани, но и не търсят разбиране, защото просто нямат такава потребност. Живееха си в собствен свят и не се нуждаеха от нечие мнение. В същото време усещах – напипвах го с острата си женска интуиция – че това е и малко поза. Професорите не се замислят, че могат да бъдат изследвани от множество женски проницателни очички, които наум анализират слабостите им. Или може би знаеха и егото им тържествуваше.
Този професор го играеше надменен. Надали наистина беше такъв, защото бе повече от умен. А умният човек знае, че надменността е смешна и нелепа, че е комичен опит да провидиш себе си по фалшив начин.
Не ми допадаше пренебрежението му. Не че не се усмихваше или не изслушваше. Но усещах, че вътрешно му е изключително досадно и че той предварително беше подготвен да слуша глупости. Един вид: „Каквото и да се опитвате да ми кажете – вие, съвременните студенти – сте повърхностни, не четете достатъчно, няма смисъл от престоя ви тук и затова ми е противно да ви слушам, но ви търпя от възпитание и защото това се очаква от мен“.
Признавам, че това ме дразнеше много. Бях всичко друго, но не и провърхностна. Дори и сексуалните ми приключения да бяха лекомислени понякога, това не ме правеше глупава и неспособна на задълбоченост.
Бях щастлива да попадна при него няколко години по-късно, в магистратурата си. С истинско вдъхновение направих прекрасен анализ на световна творба. Той трябваше да я провери и още по-важно: да се видим лично, за да ми каже как съм се справила и да ми напише оценка. Точно затова се постарах да го впечатля. Исках да му покажа и докажа, че една съвременна млада жена може да бъде дълбока, да анализира блестящо, да асоциира, сравнява, метафоризира.
С трепет отидох на срещата – беше ме поканил в ресторанта на университета. Седнах развълнувана срещу него. Очаквах очите му да погледнат в моите и да ме забележи. Нищо.
Е... не ме забеляза. Дори не ме погледна. Може би дори не ме видя. Похвали текста ми, написа ми отличен, подписа книжката и трябваше да си тръгна. Ядосах се от мисълта, че може би дори не беше чел анализа.
Да, знам, че това е книга за секс. Но моят секс е неразривно свързан с ума, с интелекта, с книгите, с образованието. И разказването за този професор е важно. Защото пренебрежението може да убива. Не физически, но ментално, духовно, психически.
И ако реалният професор ми въздейства в негативен план, то Моят Професор влудяваше сетивата ми по най-подмокрящия начин.
Да се приготвям за ролята беше удоволствие за мен. Сякаш въображението ми препускаше като дива кобила и беше трудно да спре. Взех си мрежести чорапки до коленете, сладурски обувки, къса черна поличка, бяло потниче, леко прозрачно, ластичета за коса и една мека дълга връв.
Когато ме взе, с усмивка видях приготвени папки – нали беше Професор...
Чакайки асансьора за новия апартамент, който беше наел, аз се хвърлих да го целувам, но той ме спря: