– Чакайте, колежке... Изпитът не е започнал...
Избухнах в смях. Но беше прав и трябваше да стана сериозна. Влязохме в апартамента и аз се затворих в едната стая, за да се приготвя за спектакъла. Свалих си дрехите. Първо обух мрежестите черни чорапки, опънати до коленете. След това обух черна къса поличка, а под нея нямаше гащички. Свалих си сутиена и облякох бялото потниче – много фина материя, прозрачна така, че тъмните ми зърна и ареоли отлично контрастираха и изпъкваха съблазнително. Вързах косата си на две опашки. Бях с розов лак. Качих се на обувчиците. И последното – плод на случайна хрумка на палавия ми мозък – връвчицата. Беше коланче от мека материя, като въженце. Очевидно БДСМ практиките трайно се бяха настанили в главата ми. Поставих връвта под гърдите – заобиколих и по гърба. После нагоре, но минавайки между гърдите и приключваща отзад – направих панделка на шията си, под косата. Стана ужасно сладко и секси, нещо като закачка към обичта ми да съм вързана, като намек: „Ела ме вържи, Професоре... напляскай ме“. Меката връвчица контрастираше на бялото потниче и на бялата ми кожа, същевременно стягаше гърдите ми и те изпъкваха още повече, изглеждаха още по-едри.
Бях готова за изпита.
Почуках на вратата на Професора.
– Влезте – каза твърд ясен глас.
Влязох плахо. Дори сведох очи надолу и едва поздравих.
– Ама вие сте много хубаво облечена, колежке. Но да видим дали сте подготвена със знания... Научихте ли въпросите?
– Ами... да, Професоре, четох доста.
– Ще видим, ще видим. Нали знаете, че ако не сте подготвена, ще има наказания?
– Ъъъ...
– Без мрънкане, колежке. Така стоят нещата. Бихте ли се завъртели да ви огледам?
– Разбира се, Професоре.
– Първо да ви огледам отзад.
Притеснено се завъртях с гръб.
– Наведете се напред.
Бавно се наведох напред и розичката ми стана удобна за разглеждане.
– О, ама вие сте без бельо? Може ли такива неща?
Пляс по задника.
Подскочих, но не издадох звук. Бях виновна.
– Така... дано да сте чела наистина. Защото сте облечена непристойно, колежке.
Бавно крачеше зад мен и изскимтях от пръста му, потънал в мокрото ми котенце.
– Завъртете се да ви огледам отпред.
Застанах пред него и очите ми се втренчиха в панталона – с разкопчан цип и падащ пенис от него. Хем се смутих, хем се възбудих.
– Охо... Без сутиен... Зърната са щръкнали и съвсем видими... И с тази къса поличка...
– С трепет следях приближаването му и изстенах, когато щипна едното ми зърно, а после и другото.
– Махни си потника, но остави въженцето. Бързо.
Направих го по най-бързия възможен начин. А той се мушна в другото помещение, където очевидно беше приготвил разни неща. Дочувах, че мести предмети, потракваше.
Върна се с две метални щипки – отви механизма на едната, за да се отвори – хвана зърното ми и започна да завива. Постепенното стягане стигна до болка, изохках и той спря. Повтори същото и с другото зърно. Болеше. Имах чувствителни зърна, но търпях. Не можех да се противопоставя на професорското решение.
– Така... понеже сте се облякла неприлично, ще трябва да понесете това дребно наказание. А сега да проверим знанията ви.
Разглеждаше папката – своеобразен конспект с въпроси. Гледах право в пениса му, свободно падащ, някак перверзно подал се от дупката на панталона. Извратеняците по парковете правеха същото, плашейки младите момичета. Бях попадала на десетки такива, имах чувството, че ме надушват и че се лепват само на мен. От малка бях магнит.
– Колежке... Как смятате... на базата на прочетеното... Как би могла България да повиши притока на пари, на инвестиции... чрез кой сектор би могла да продава и да расте в икономически план?
Ама че въпрос! Добре... няма да ти се дам, Професоре!
– Смятам, че България има два основни сектора, които трябва да развива и да цени най-много. Те са дадености, дори не се налага да градим, а просто да доусъвършенстваме, модернизираме и да надграждаме наличното. Единият е земеделието. Плодородните ни почви са уникални и можем да бъдем производители на зеленчуци, плодове, жито, ядки и много други култури; производители не само от европейски, но и от световен мащаб. Другата ни сила е в туризма – природата ни е повече от прекрасна и няма човек, посетил страната ни, който да не я обикнал и да не се е възхитил на чудесата й...
В този момент устата ми беше запушена от твърдия му член. Дори не знам кога беше станал така корав. Студентката го засмука навътре.
– Паднете на колене, колежке.
Послушно клекнах в краката му. Облизах сочната глава която просълзя, и изпих сладката капка възбуда. Стана хлъзгаво и много гладко.