– Страхотни опашки имате, колежке. Я да ги усетя по-добре...
Властно хвана двете ми опашки и ми наби кура си направо в гърлото. Бях оформила косата си в услужливи дръжки, с които лесно да ме хваща и пронизва. Пенисът на Професора беше изключително напорист и груб, давеше ме безцеремонно и определяше кога ще вдишам и издишам. На поредната възможност за въздух се задавих и се разкашлях, а той едва ме изчака и наново зачука тясното ми гърлено пространство. Забави темпото и нахлу вътре, но задържа. Целият му член беше вътре, топките му натискаха брадичката ми. Гледаше ме и не мърдаше, вече нямах въздух и сълзички потекоха по двете ми страни. Лош Професор.
Рязко го извади, аз поех шумно въздух, все едно излизам изпод водата. Закашлях се.
– Но защо? Грешно ли отговорих? – попитах с тих глас.
– Нима не разбирате, че трябва да сте послушна независимо от отговорите, колежке?!
– Разбирам – сведох поглед като виновно дете пред майка си.
– А сега се изправете и се наведете, ама хубаво.
Моментално се надупих на показаната табуретка. Краката си качих на нея, подпрях лакти на масата отпред, а циците ми увиснаха надолу. Щипките изтракаха. Сега почувствах колко са изтръпнали и болезнени. Професорът се скри в тайната си стаичка и пак дочувах тракане.
Появи се, а в ръката си държеше спекулум. Приближи се до мен, плясна задника ми и каза:
– Не мърдайте.
Ако не го беше казал, нямаше да изтръпна толкова. Трепнах от допира на студения метал до кожата си. Метал и стъкло бяха двата материала, които винаги ме караха да настръхвам.
Острата човка бавно пробиваше недрата ми. Смазката не позволяваше да ме драска. Чувствах я как навлиза и как спря – достигна дъното ми. Тогава Професорът започна да навива едно винтче, с което разтваряше инструмента, а той – влагалищните ми стени. Толкова силно разпъване чувствах, че започна и да боли.
– Моля Ви, Професоре, спрете...
– Защо? Боли ли я малката палава студентка, дошла без гащички на изпит, м?!
– Ох... да...
– Добре.
Той спря да върти, но буквално се ококорих от силния удар по задника си. Властно обхвана бузите на дупето ми и проби с кура си и без това разчекнатата ми пещера. Топлият му пенис се опираше и драскаше в студения спекулум, който пък беше прилепен за стените ми. Сякаш бях разтворена докрай, като пред публика. Навлизаше ми грубо, а ме прониза още по-дълбоко, когато хвана с ръце опашките ми опънах назад шия и извиках. Щипките стискаха болезнено зърната ми.
Професорът бясно блъскаше мократа путка на малката си студентка.
– Много сте лош, Професоре... направо ми скъсахте котето...
– Така ли? Заслужаваш си го – каза това и продължи да ме разцепва от тласъци. Пъшках като кучка. Отпусна ме, мина от двете ми страни и махна щипките от зърната. Сякаш знаеше колко ме стискат. Едва ги отлепи – бяха се впили в кожата ми. Изстенах от облекчение.
– Нагъзи се пак хубаво.
Веднага застанах като куче, подчиняващо се на команда от господаря си. Косата на двете ми опашки опираше масата, а металът във вагината ми се беше стоплил.
Професорът влезе в другата стаичка за пореден път.
Върна се и застана зад мен, не видях какво носи. Само разбрах, че е за задния ми отвор, защото вкара мазен пръст в тясната дупка – потъна целият, изкара го и пъхна два. След това пъхна нещо – разширяваше ме, пъшках от напъните. Веднага след това усетих нов залп разширяване – навлизаха с въртеливи нежни движения. Последва трето отваряне, някак по-голямо, но вече бях отпусната и изпитвах само приятно дразнение.
– Готова ли си за по-голямо разтваряне, колежке?
– Какво ми правите, Професоре?
– Пъхам ти цял наниз топчета. Анална броеница. Ти си палава студентка, много непослушна, и трябва да те наказвам по много начини.
– Никак ли не съм добра, Професоре, поне малко?
– Поне малко, да – отвърна той.
Веднага мина пред мен, наведе се и ме целуна нежно. Цялата се разнежих и затреперих от благодарност, изпитвах истинско щастие да бъда одобрена от него. И така... разтворена широко отпред с железен инструмент и с топчета в ануса, аз получавах разкошните му целувки, а раздразнените ми зърна се галеха от твърдата повърхност на масата.
Така се възбудих, че ме заля прилив енергия.
– Искам още от топчетата Ви, Професоре.
– Браво, ставаш все по-покорна, скъпа колежке.
Това „скъпа“ беше толкова мило. Скъпа разчекната студентка. Студентка курва.
Думата „студентка“ винаги ми е харесвала. Ученичка също, но ми е по-сладникава и навява по-детински спомени. Докато студентката е зрял човек, четящ, трупащ интелект, а това е основата, която възбужда най-силно. Самата аз бях доста години студентка и вероятно приемам семантиката й твърде лично. Съчетанията на ум и похот, интелект и перверзност ме влудяват. Карат ме да виждам себе си и да се чувствам уютно. Да съм АЗ.