– Извинете. Господарю. Искате ли кафе?
– Искам.
– Веднага.
Излязох от стаята с бърза крачка и направих кафе – така, както го обичаше. Върнах се и му го поднесох. Той беше седнал удобно, облегнал се на фотьойла, отворил вестник (не знам откъде го беше взел). Стана ми малко смешно – наистина беше магьосник.
– Нещо смешно ли има? – сурово ме попита.
– О, не – стегнах се аз.
– Можеш да си вършиш работата. Какво ще правиш?
– Ще бърша прах, Господарю.
– Хм, чудесно. Мисля, че обувките ми са прашни.
Ха, това беше провокация!
Мръсник.
Взех пухчето в ръце, паднах на четири крака и буквално се доближих до краката му като послушно кученце. Старателно започнах да въртя дръжката на бърсалката, за да лъсна черните му обувки. Той дори леко подаваше краката си един по един и ми даваше наставления, а отделно все виждаше пропуснато петънце и бършех отново. Хвърлях му похотливи погледи, но той се правеше на недостъпен.
Ама наистина си го биваше!
– Достатъчно. Забърши вазата отсреща.
Аз станах и започнах да бърша с гръб към него.
Той оглеждаше задника ми и нареди:
– Трябва да забършеш долната й част.
Едва не се разсмях. Пак се стегнах и бавно се наведох напред, въртейки пухчето. Дочух доволен звук. Тогава хванах бузката на дупето си и лекичко разтворих, за да му дам още по-добра гледка. Пак доволен звук. Хванах и двете си бузи и се отворих пред погледа му, а той ми заповяда да приближа.
– Не си лъснала обувките добре, забелязах петънца и по двете.
– Ще почистя, Господарю.
Затърках пак. Бях много възбудена. Тази студенина, това проточване, тези негови капризи и неочакваността на поведението и репликите му ме побъркваха. Както лъсках обувките му, пълзяща на четири крака, така получих плясване по дупето. Подскочих. Продължих да чистя в краката му. Той се наведе напред и бръкна в путката ми, а тя обилно заля пръста му с мазнотия. Изстенах.
– Ама че похотлива прислужница съм имал! Я ела насам...
Настани ме от лявата си страна. Трябваше да изправя гръб, подпряна на колене и ръце.
– Не мърдай – заповяда студено.
Тогава усетих, че поставя нещо върху гърба ми, точно по средата.
Чашата си с кафе.
Бях перверзна и готина масичка!
Знам, че трябваше да е унизително, но ми беше много забавно. Не смеех да мръдна, защото топлото кафе щеше да ме залее. Той прелистваше вестник, очевидно забравил за мен (т.е. за масичката). Стори ми се, че доста дълго стоях така.
В един момент си взе кафето, отпи. Дръпна ме да се изправя на коленете си и издърпа гърдите ми на показ, над чашките на престилката. Завъртя едното зърно, натисна го, докато не се втвърди като камъче. Същото направи и с другото.
– Избърши масата, ако обичаш.
– Да, Господарю.
Затърках старателно и така се възбуждах под зоркия му поглед, че влагата трепна между краката ми. Случайно или не, погледнах в посока члена му.
– Какво гледаш?
– Ъъ, нищо, сър.
– Нищо ли?
Мълчах.
Той се разкопча и го извади. Падна от панталона – дебел, мек, толкова любим кур.
– Налапай го.
Веднага се заех с тази заповед. Плъзнах се като змия и езикът ми се завъртя по главичката – усетих влажната сълзичка, изпих я и засмуках. Напред-назад, нагоре-надолу: въпрос на зрителен ъгъл и усещане. Набъбна в устата ми. Жадно го поемах, позволявах му да прониква в гърлото ми, сама го исках там, защото знаех колко му харесва. Извадих, вдишах, слюнката ми се проточи като паяжина, а езичето ми я лепна на главичката, завъртя я и отново го поех целия, дебел и твърд като меч.
Поизправи ме и пъхна езика си в моя, лъхна ме миризмата ми. След това стана и ми нареди да не мърдам. Вмъкна се в магическата стаичка и след минутка се върна, носещ в ръце кожен каиш и синджир. Закопча каишката на врата ми, закачи синджира и тръгна към другата стая, а аз го последвах на четири крака. Наподобявах котка, която с удоволствие се отдава на опитомяването си.
Бавно се придвижвах, а когато прекрачих прага, той рязко ме хвана и ме метна на леглото по гръб. Бързо постави краката ми на врата си и мощно нахлу в омазнената ми цепка. Чукаше ме и държеше верижката в ръка – опъна я така, че не висеше надолу и леко ме подръпваше.
Бях „на каишка“.
Потекох от грубите тласъци. Стенанията ми оглушаваха стаята (вероятно се чувах в целия блок). Очите ми се премрежиха и опънах шия назад, съвсем конвулсивно. Това го накара да пусне синджира, да опре ръце на леглото и да ме налегне от друг ъгъл, плътно притискайки ме. Продължи да ме блъска, а след малко ме обърна на четири крака и отново дръпна връвчицата. Ебеше ме и държеше врата ми опънат назад, леко ме душеше, а когато хвана и косата ми, изпаднах в другото пространство, където имаше само удоволствие, разливане на енергии и сливане с вселенската хармония.