– Готова ли си за изненадата? – попита ме той.
– Оу, да, да! – изчуруликах аз и сърцето ми трепна.
Той се усмихна.
Паркира пред блока, отвори ми вратата и ми подаде ръка. Влязохме и страстно го награбих в асансьора. Прокарах ръка надолу и погалих топката, която скоро щеше да се превърне в прекрасен сочен твърд пенис. Влагата в гащичките ми беше проверена от него и констатирана с едно нежно „Мммммммм“.
Слязохме и отключи вратата.
Минахме коридора, влязохме в стаята и... ахнах!
Люлка!
Бях зашеметена от прекрасната изненада! Гледах като малко дете, получило бленувана играчка. Той се радваше на реакциите ми.
Приближих и пипнах дебелите кожени каиши, висящи от тавана, на който бяха пробити дупки и монтирани железни халки. На халките се държаха въжетата, които пък държаха каишите. Имаше общо три много плътни каиша, а отделно из стаята забелязах и други промени. Зад люлката бяха пробити още две халки, високо на стената. Вероятно биха служили за връзване и за висене. Като увиснало на кръст тяло...
При леглото забелязах монтирани нови каишки – за китки и глезени, съответно в горната и долната част на леглото. Имаше и висящи въжета от още няколко места, на мен ми изглеждаха небрежно разпилени. Това обаче беше само привидно, защото всяка брънка имаше своето място, значение и функция.
Стаята вече съвсем приличаше на магическо пространство за игри и занимания, подчиняващи жената. Може би като паяжина, в която попадаш като плячка и от която можеш да се измъкнеш само с позволението на командващия.
Зяпах в захлас, а очите ми светеха. Ето за какво се държах, когато почти колабирах с вързани очи!
Метнах се на люлката, повдигнах тяло нагоре, стъпвайки на земята, и се пуснах – люшнах се силно, държах въжетата и отпуснах глава назад. Косата ми се вееше.
Люленеето е мини полет, не стъпваш на земята, а се рееш във въздуха. Еднаквостта и ритмичността на движенията успокояват, имаш чувството, че мама те приспива. Точно това е най-важната асоциация – люлеенето е завръщане в прегръдката на майката, несравнимо топло, сигурно, любимо усещане. Допирът на новороденото до майчината гръд – докосването на кожата, чуването на сърцебиенето й, успокояващото притискане в нея – е първият усет на човека за любов в този свят; първото доказателство, че не е толкова страшно; първият импулс за уют и удоволствие.
Разбира се, подобни трепети работят много надълбоко в нас, в несъзнаваното поле. На повърхността просто изпитваме емоции за наслада, които търсим пак и пак, както е присъщо на човешкия индивид.
И аз се люлеех, люлеех….
Приятният ми унес беше прекъснат от още поприятните пръсти на Господаря, които се плъзнаха по бедрата ми и проникнаха в розата, отдръпвайки гащичките настрани.
Изпъшках, а той ме дръпна да сляза, за да свали роклята ми. Издърпа я отгоре, после свали сутиена ми и смъкна бикините. Този път бяха розови. Стоях пред люлката, гола и възбудена, тръпнеща за игрите му с мен.
Бях мокра.
Качих се пак на люлката, отпуснах тяло назад и се отдадох. Солиден вибратор разпра недрата ми – ръката на Сър Д. го натискаше навътре, после го изваждаше. Полюшването на люлката назад значеше измъкване на играчката, а връщането напред ме караше да стена, защото дебелината ме разтваряше и нахълтваше до дъно в мен.
Люлката се люлееше – темпото зависеше от него. Стисках с ръце въжетата, той ми заби вибратора и мина при главата ми, завъртях наляво и засмуках поднесения пенис. Проникването дълбоко ме задави, плюх върху него веднага щом вдишах.
Сър Д. мина пред мен, ръцете му ме придърпаха и твърдината раздра мократа ми цепка. Люлеенето стана грубо, рязко, разпъващо ме; отметнах глава назад и се оставих на заливащата ме наслада. Тласъците му ме разтрепериха. От влагата се чуваше шлюпващ звук.
Изведнъж го извади и дръпна едно въже. На края му имаше кожена каишка, която обхвана десния ми глезен. Същото действие опакова и левия.
Вързана на люлка – интересна комбинация.
Ето че свободата, лъхаща от символиката на люлката, беше отменена за мен чрез връзването. Но нима това не беше подчинението?! Свобода и (доброволен) затвор в едно?
В това беше красотата – да отдадеш и повериш някому собствената си личност, ума си, тялото си, волята си.
Потрепнах от допира на нещо хладно до горещия ми отвор. Изправих глава и видях да навлиза стъклен вибратор – стъклото изстудяваше топлината ми, потъваше навътре и чувствах как постепенно се стопля, докато температурите не се сляха напълно и не стенех от самото проникване, от търкането в стените ми и от натиска вътре.