Вероятно Звярът ми даваше именно това – усещането за свободата чрез подчинението и забравянето на Аза и Егото. Аскетизмът прави същото, макар и с различни методики: освобождава духа чрез лишения, чрез отказ от определени навици. И в двата случая става въпрос за личен избор.
Звяра беше змея от приказките, а аз, Красавицата, бях и отвлечената мома. Сякаш разлепвах вътрешните си слоеве и достигах до дълбокото дъно, където живееха най-скритите пластове – мои, но и общочовешки. Там се преплитаха несъзнаваните ядра – митологично, архаично, загадъчно, сънувано... И нямаше цензура, нямаше правила, нито закони. Бяха възможни всички лудости, извратености, инцести; всичко отричано и забранено. Способността да покажеш такива части от себе си, да ги изкараш на повърхността, ставаше възможна чрез голямата възбуда – само в това състояние на съзнанието и тялото ставахме развратни. Да си развратен е като да си луд – чувстваш и демонстрираш онези прикрити дълбоко в човека страсти, които всеки от нас носи в себе си, но малцина показват.
Откаченият и перверзникът са едно и също, само че в различни аспекти. И двата варианта са налице
във всекиго, само че така наречените „нормални“ го крият, те се самоцензурират и управляват добре съзнанието си с юздите на разума и логиката.
Но гаранции никога няма. Не се знае кой от коя страна ще бъде в даден момент.
Аз избирах да махам бариерите и да бъда перверзна, защото само така се чувствах истинска, здраво вкопчена в Природата и Вселената. Съединявах се с Космоса и всичко ставаше едно голямо Цяло. А когато си част от Цялото, тогава си необходимата брънка, ценното колело на веригата, тогава си нужност и значимост.
Звяра – освирепял, натопорчен и връхлитащ ме – беше моят трамплин към Цялото, който очаквах с трепет. Стъклените очи, грозотата и животинското, съединени с красотата, уязвимостта и страха ми, правеха съвършеното Цяло, допълване-запълването – единението.
Контрастите правят хармонията и раждат удовлетворението.
Чудовището завладя крехкото ми тяло. Ударите му ме разчекваха на леглото и ме забиваха като пирони в дъска. Изродската му твърдина пронизваше до дъно мокрия ми отвор с агресията на дълго държано в клетка животно. Силните ръце разпериха моите встрани и стискаха китките ми.
Гледах замръзналите очи с правоъгълни зеници. Мъртвите очи също ме гледаха. Този път не отмествах поглед. Застинах, подвластна на зверската физиономия, хипнотизираща ме с отвратителността си.
Шлюпванията от вагината ми станаха така силни, че оргазмът ме стисна отдолу – заревах като кучка, разтреперих се в конвулсии, но не успявах да отместя поглед от нечовешките очи.
Звярът стисна шията ми и започна да ме души, а аз се разтресох – тялото ми правеше странни неконтролируеми движения, не можех да спра да ръмжа и да стена. Когато ме пусна, го одрах по гърба със свободната си ръка и усетих, че пак идва, че нови трусове ме заливат; премрежих очи, а цялото ми тяло се стегна, опъна се като струя, после се отпусна и потъна…
Когато отворих очи, видях Звяра върху мен – познатите стъкла без никаква човешкост се бяха втренчили в мен.
– Добре ли си? – попита ме той.
– Мисля, че да.
Усмихнах се.
Чудовището продължи нежно, макар и с не по-малка властност. Измъкна дебелия си чеп от предния ми отвор и слезе малко по-надолу, като повдигна бедрата ми и постави възглавничка под дупето ми.
Колкото и да бях в другото пространство, нямаше как да не се сетя, че смазката щеше да бъде собствената ми влага. Колкото – толкова. В случая нямах против.
Това беше изрод и имаше право да се държи като изрод.
Главичката му разпъна отвора ми, дръзко нахлу навътре – стиснах се от болка, но той направи няколко плавни тласъка, с което разнесе мазното от члена си, отделено от вагината ми. Неочаквано и за самата мен болката просто изчезна и усещах как цялата корава зверско-мъжка твърдост навлезе в тясното ми местенце и го разтегна добре. Държеше краката ми право нагоре, но ги разчекна встрани и ме хвана за глезените. Искаше да ме ебе в гъза нарочно – за да гледам как Звяр изчуква ануса ми.
Зяпах гадните очи като омагьосана, а задната ми цепка беше изцяло негова: набиваше го докрай, силните му удари ме разтрепериха и – отново ужасно бързо! – аз полетях, пърхаща в конвулсии. Той силно ръмжеше, теснината го стискаше като в менгеме и източваше кура му.
Чудовището легна върху мен и здравото му тяло ме притисна. Дишаше тежко в ухото ми, беше изпотен и миришеше на тестостерон и гума.