Узнала новината, • Зиглинда също бе
угрижена за Зигфрид, • че знаеше незле
характера на Гунтер • и свитата му лиха.
Тъй избора на принца • малцина одобриха.
Тогава Зигфрид рече: • „Помнете, татко скъпи,
каквото да говорят, • аз няма да отстъпя.
Не тръгна ли натам аз, • где любовта ме мами,
то по-добре сърце ми • без дама да остане.“
А царят му отвърна: • „Щом тъй си непреклонен,
от волята ти силна • оставам аз доволен
и в помощ ще ти бъда • докрай на всяка стъпка.
Помни, че Гунтер цар е • и има свита дръзка.
Но даже и единствен • да беше воинът Хаген,
по дързост и надменност • той просто няма равен.
Задачата, боя се, • не ще е никак лесна
ръката да се иска • на таз мома чудесна.“
„Не виждам тука пречка“ — • надигна Зигфрид глас. —
„Каквото не постигна • с любезността си аз,
ще грабна силом, тъй че • тогава покрай нея
страната им с подвластни • от тях ще завладея!“
Поде отново Зигмунд: • „Тез думи неуместни
ако по Рейн поемат • и станат в Вормс известни,
не бива да пристъпваш • на тамошна земя.
Познавам аз на Гунтер • и Гернот яростта.
Не може силом никой • момата да получи“ —
додаде кротко царят, — • „това поне научих.
Речеш ли все пак с воини • да тръгнеш за натам,
приятел где-що има • ще те последва знам.“
„През ум не ми минава“ — • синът му възрази —
„да бъда съпроводен • до Вормс аз от войски,
потеглили на поход • (туй низости за мен са),
та с тях да се домогна • до чудната принцеса.
Ще я спечеля лично, • та смятам аз с дузина
юнаци да поема • начело на дружина.
От вас подкрепа само • за туй ще се наложи.“
За воинските одежди • достави пъстри кожи.
А майка му Зиглинда, • и тя таз вест дочула,
за чедото си мило • се силно развълнува,
че воин на Гунтер може • за него смърт да значи.
Царицата тогава • горчиво взе да плаче.
Към нейните покои • принц Зигфрид се завтече,
на свойта майка там той • най-добродушно рече:
„Царице, не плачете • заради мен и нея.
Над всякакъв противник • без страх ще надделея.
В Бургундия с тоз поход • ще имаме успехи,
щом с ваша помощ нам ни • приготвят и доспехи,
каквито с чест да носим • с момците величави.
За тях аз благодарност • най-искрена дължа ви.“
„При толкоз непреклонност, • единствен синко свиден,
ще трябва да помогна • за твоя поход мирен
с одежда по-прекрасна, • що други рицар има,
за теб и за момците, • щом яхвате в чужбина.“
Поклон й стори Зигфрид, • героят млад, и рече:
„На похода ще тръгна • с дузина, не повече,
юнаци, за които • е нужна таз одежда.
Ще видя край Кримхилда • нещата как изглеждат.“
Красавици чевръсти • за господаря свой
седяха денонощно • и нямаха покой,
одеждата на Зигфрид • дордето не ушиха.
От радостта да тръгне • на път не го лишиха.
Баща му пък поръча • украса пребогата
за рицаря, поемащ • далеч извън страната.
Дружината стъкмиха • със шлемове корави,
със ризници лъщящи • и щитове най-здрави.
Денят кога настана • в Бургундия да ходят,
захванаха мъже и • жени да се тревожат
дали ще се завърнат • в дома от далнините.
Доспехите качиха • на мулета момците.
Златочервена сбруя • конете им красеше.
Едва ли рицар други • ще да се осмелеше
да бъде като Зигфрид • и тях самонадеян.
А принцът сбогом взе си • за похода лелеян.
Изпратиха го с горест • царицата и царят.
Той кротко утеши ги • да чуят и да знаят:
„Сега заради мене • не бива да скърбите
или за участта ми • да се безпокоите.“
Бе чогло на бойците, • ридаеха девойки,
като че ли сърцето • подсказваше им свойски,
че не един приятел • смъртта ще им отнеме.
И те се нажалиха • при туй душевно бреме.
Дружината на Зигфрид • след седем дни осъмна
пред Вормс на речен пясък • по ивицата тъмна.
И сбруи, и одежди • проблясваха в позлата.
Конете в стъпка равна • повдигаха краката.