Царят хвърли поглед на строените сред двора войници и вдигна оръжието, което държеше в ръка. В миг се изправи гора от копия и хиляди гласове извикаха трикратно царския поздрав „Коум!“, като предизвикаха оглушителен и страхотен шум.
Тишината се бе отново възстановила, когато изведнъж биде грубо нарушена. Един войник по невнимание бе изпуснал щита си, който при падането си на земята произведе тъп звук.
Тоуала устреми жестокото си око към несръчния войник и му каза заплашително:
— Излез напред!
Нещастният войник потрепера под черната си кожа и след кратко колебание покорно пристъпи напред, казвайки едва чуто:
— Прости ми, царю. Без да искам, стана.
— Кой си ти, робско куче, и защо позориш войската ми пред тези чужденци? — изрева царят. — Ще платиш с главата си за това.
После се обърна към сина си и го попита:
— Остро ли е копието ти, Серага?
Младият престолонаследник пристъпи напред жестоко усмихнат, докато нещастният войник закриваше лице с двете си ръце, без обаче да направи ни най-малък опит да избяга от страшната съдба, която го очакваше.
Ние бяхме вкаменени от ужас, но не смеехме да се намесим, за да не обърнем гнева на страшния монарх против нас.
— Серага! — изрева царят. — Готов ли си?
— Да — отвърна принцът и размаха оръжието.
— Едно!… Две!… Три!…
Копието се заби в тялото на нещастния негър и той падна на земята, без да изпусне нито звук. Кръв заля гърдите му.
Господин Фалконе направи движение да се спусне напред и да стреля, но аз го задържах навреме, без негрите да забележат това.
— Ти си храбър, сине мой — каза царят, като се обърна към Серага, който изтриваше кръвта от острието на копието си. — Махнете оттук това робско куче!
Няколко души бързо излязоха от колибата и отнесоха трупа на нещастния войник, а една млада негърка засипа с пясък кръвта, която бе напоила земята.
Когато следите от убийството бяха премахнати и тишината отново се възстанови, свирепият цар се изправи на крака и се обърна към нас, като извика:
— Бледолики! Кои сте вие и от коя далечна страна идвате? Какво търсите тук, при нас?
Аз пристъпих напред развълнувано и казах:
— Ние идваме от много далече, от страната, която е разположена отвъд планините и голямата пустиня. Дойдохме тук да посетим твоето царство. Не знаем дали това ти харесва.
— Вие сте дошли от далече, за да видите много дребно нещо — отвърна ни царят. — На мен не ми е неприятно да ви видя и да ви приема, но знайте, че аз съм господарят на тези земи и че ако пожелая, бих могъл да ви определя същата участ, която постигна несръчния войник.
Ние знаехме вече твърде много за жестокостта на царя. Като чухме тези думи, по гърба ни сякаш полазиха мравки. Но все пак запазихме спокойствие и пълно хладнокръвие.
— Ти ни заплашваш — казах аз, като го гледах самоуверено. — Нима твоите войници не са ти разказали за нашата сила? Виждал ли си някога такъв човек?
Като казах това, направих знак на Гуд да излезе напред.
— Не — каза царят, като разглеждаше с учудване нашия приятел и издаваше особеното си удивление от монокъла, който бе втикнат в лявата орбита на Гуд.
— Никога не съм виждал човек с толкова бляскаво око, нито с бели крака.
— Сега вярваш ли, че сме надземни същества?
— Още не. Аз не съм видял нищо от вашата необикновена сила.
— Не са ли ти говорили за нашите огнени тръби?
— Да, но аз нищо не съм видял. И ако е вярно, че твоите тръби убиват отдалече, докажи ми това.
— Готов съм да ти докажа.
— Тогава убий човека, който се е облегнал ей там, на оградата — ми каза царят, като посочи един негър, който се намираше на сто и петдесет крачки от нас.
— Не! — отвърнах аз решително. — Ние не убиваме хората без причина. Ние сме навикнали да ценим човешкия живот. Накарай да изведат от твоя краал един вол и аз ще го убия, без да се помръдна оттук.
— Ако вашите оръжия не убиват хора, за какво ви са?
— Значи не вярваш, че могат да убиват и войници?
— Не! — каза царят.
— Е добре. Щом като се съмняваш в силата на нашите огнени тръби, заповядай на сина ти да застане на входа на краала и аз ще изпратя огъня срещу него.
— Ти си дързък, чужденецо! — отвърна царят с рязък глас. — Но все пак ми се иска да вярвам, че оръжията ти са силни, и засега ще направя опит само с един вол.
По даден знак неколцина негри изведоха един едър вол към изхода на селото. Аз се обърнах към генуезеца и му казах: