На следния миг бях вече на крака. Сграбчих пистолета си и бях готов да го изпразня в гърдите му, обаче силен удар по главата ме повали зашеметен на земята…
Полъхнат от неочаквана свежест, отворих очи и видях Гуд, безпокойно преведен над мене със съд за вода в ръка.
— Как си, храбрецо? — попита ме той.
— Няма нищо лошо. Малко съм зашеметен, това е всичко — отвърнах. — Как се развива борбата?
— Чудесно! Засилихме се по всички линии.
Вече се поздравявахме с бързия и лесен успех, когато дойде при нас Инфадоу, който беше научил за случката с мене.
— Засега сме победители — каза ми той, след като се осведоми за състоянието ми. — Но не мислете, че Тоуала няма да се върне. Преди да напрегне всички сили, иска да разбере какво поведение ще държим ние.
— Елате, господа. Ще обсъждаме положението.
Отправихме се към края на хълма, където бе станал боят, и видяхме, че войските на Тоуала се преустройваха в равнината, готвейки се да подновят нападението, което може би щеше да бъде още по-кърваво.
Като се събраха около него главните вождове, Инфадоу се обърна към нас и към Иньози и каза:
— Бели хора, царю мой, обсъдете и решете какво трябва да предприемем.
— Тази вечер или най-късно утре нашите хранителни припаси ще се свършат. Единственото изворче, което се намира сред лагера, едва стига да утоли жаждата на нашите войници. Ако не предприемем решително нападение, излагаме се на опасността да видим войската ни омаломощена от глад и жажда. А в това време войниците на Тоуала могат да получат силни подкрепления от нови, невлизали в бой колони.
— Какво ще кажете при това положение?
Иньози се обърна към мен:
— Нека пръв говори великият бял ловец!
При тази покана аз взех думата.
— Не се боя от враговете — казах. — Даже нещо повече, те се боят от нас. При обстановката, в която се намираме, не е разумно да чакаме да се понижи бойният дух на нашите войници. В този момент, горди от постигнатия успех и изпълнени с вяра в правотата на делото, за което се бият, без много молби ще се хвърлят отново в борбата. Ако пък чакаме до утре, ще се изтощят от умора и глад и ще бъдат обезсърчени от подкрепленията, които Тоуала сигурно ще получи. Преди да оставим на нашите храбри воини време да се разколебават, а на Тоуала — да действува, да слезем към Лоо, да нападнем с всички сили обезкуражените войски на царя и да ги обърнем в бягство към краала.
Дълбока тишина посрещна войнствената реч на един съвсем миролюбив човек.
Миг след това Иньози, потънал в мисли, вдигна глава и каза:
— Белият ловец говори добре и мисли добре. Скъпи приятели, да се преустроим, да нападнем с всички сили врага и тази вечер ще можем да спим в краала на Тоуала.
След тези думи веднага биде съставен план за нападение. Войските на Инфадоу, гризите, които бяха най-безстрашните кукуански борци, бяха разположени на първа линия под заповедите на господин Фалконе със задачата да заемат централната теснина на хълма.
Те трябваше да посрещнат първия удар. Ние слязохме отстрани на хълма, за да атакуваме левия фланг на Тоуаловите орди.
Заповедите бързо бяха изпълнени. Гризите, горди от определеното им място, се спуснаха смело в боен ред, без да се колебаят нито за миг, макар и да знаеха, че отиват на смърт.
Поделенията на негрите от племето биволи бяха поставени под заповедите на Иньози и на мене.
Инфадоу, който като стар вожд знаеше колко голямо значение има за духа на войниците една насърчителна дума, направи преглед на войските, преди да заемат определените им позиции, като подчертаваше честта, която им правя, решавайки да се бия заедно с тях.
— Вождове и войници! — викна тогава Инфадоу. — Освен белия човек с вас ще се бие и вашият цар. Покажете се храбри и достойни за тази чест.
Сред войските се понесе дълго, нестихващо „Коум!“.
Едва ли някога римски император е получавал подобен поздрав от гладиаторите, които са отивали да се бият.
Иньози отвърна на поздрава с вдигане на бойното копие. След това войските на гризите преминаха пред него в три редици, всяка от по хиляда души.
Втора група премина също като първата в три редици и се отправи към позициите си, без ни най-малко да изрази страх от смъртта, срещу която отива. Напротив, всички бяха истински възторжени.
— Тези негри са прекрасни — ми каза Гуд, който стоеше до мене. — С такива хора можем да направим много нещо.
— Но и Тоуаловите войници са безстрашни — отвърнах аз.
— Зная, но се боят от огнените ни тръби. С нашето присъствие ние заместваме хиляди хора.
— Преди, но не сега.
— Защо? — попита ме изумен.
— Защото нашата слава малко намаля.