Осъзна, че Уиндвир е само началото. Всичко в Познатите земи зависеше от ордена. Магиите, машините, познанията и достъпът до чудесата на миналото правеха андрофрансините жизненоважни за икономическия и социалния живот на Новия свят. С пречупването им и с унищожаването на Уиндвир портите бяха разтворени и овцете се озъртаха нервно.
А хаосът продължаваше. Делтата беше разединена и тъкмо навлизаше в крехкия мир, който можеше да коства живота на Петронус, ако Есаров грешеше и процесът не се развиеше, както трябва. Най-силната нация в Познатите земи беше осакатена. Проблемите в блатата — убийствата, извършени от бунтовни съгледвачи от народа на Уинтърс — сочеха към ново назряващо насилие. Вече бе изпратил Скитащата армия да пресрещне Пилос и Тюрам с надеждата, че ще предотврати новата война.
Война, която щеше да задържи взора на Познатите земи върху вътрешните крамоли.
Някъде по света имаше майстор на войната на кралицата, който местеше нациите като пешки и ги тласкаше към задънения ъгъл.
„Дори моето внимание е отвлечено.“ Болестта на сина му бе надделяла над очевидната заплаха. Но ако трябваше да е честен, това беше най-лесното решение. Може би защото вярваше напълно на съпругата си въпреки произхода й. Трябваше да се напъне здраво, за да не изпълни клетвата си да убие Влад Ли Там при следващата им среща. Участието на Влад в убийството на брат му, родителите му и най-добрия му приятел го глождеше непрекъснато и вкарваше сърцето му в уимски лабиринт, когато станеше дума за любовта към нея. Но можеше да й повери напълно Деветте гори.
По отношение на Иаков, плода на техния съюз, нямаше никакви лабиринти. Щеше да рискува благополучието на Познатите земи, за да спаси сина си, и не изпитваше никакъв срам. Бащинството бе пренаписало понятието за любов по начин, който не смяташе за възможен.
Рудолфо прерови документите за последно и стегна канапа, който ги държеше заедно. Стана, протегна се и взе пакета.
Нагласи зеления си тюрбан пред малкото огледало и се спусна две врати надолу по коридора, почуквайки леко по дървената повърхност. Чу изскърцването на койката и приближаващите стъпки.
Вратата се открехна полека и Чарлс надникна навън.
— Лорд Рудолфо.
Рудолфо се усмихна.
— Почина ли си? Надявах се, че ще можем да поговорим малко.
Старецът отвори вратата и се дръпна, за да му позволи да влезе.
Каютата беше като останалите на „Родствената акула“ — малка, но подредена. Етажерка, черга от Изумрудения бряг, малко писалище и тясна койка.
— Моля, седнете — покани го Чарлс и затвори вратата.
Рудолфо придърпа дървения стол от писалището и се настани. Старецът изглеждаше изтерзан, което бе нормално след толкова време в плен на Ерлунд, а и на Сетберт преди това. Кралят му подаде документите.
— Тези са от скрития ти папа. Има доста изненади.
Архиинженерът развърза канапа и прегледа първите страници. Лицето му пребледня и той набързо разрови купа чак до дъното.
— Кодирани са — каза Рудолфо. — Когато се върнем в Деветте гори, ще накарам някой от мехослугите да ги разшифрова. — Присви очи и се наведе напред. — Но те питам сега: Вярно ли е?
Чарлс се върна в началото и започна отново. Този пък караше по-бавно. Прелисти напред, спря и се върна обратно. Когато вдигна поглед, изражението му беше мрачно.
— Така изглежда, макар че ми е трудно да го повярвам.
— Знаеше ли, че възнамеряват да използват мехослугите ти като оръжие?
Чарлс поклати глава.
— Не, в никакъв случай. Вярно, Ксум И'Зир ги е ползвал, но дори неговите мехослуги са имали по-висши предназначения.
Рудолфо се надвеси още по-напред.
— Докато служеше на папа Интроспект, имахте ли сведения за някаква външна заплаха, която да изисква чак такава защита?
Чарлс преглътна и клепачите му трепнаха. Рудолфо забеляза колебанието му и продължи.
— Сега аз командвам ордена. Голяма част от оцелелите андрофрансини работят с мен по възстановяването на библиотеката. Последният папа предаде богатствата на мен, преди да се дисквалифицира, без да е определил приемник. — Той понижи глас. — Остави ми всичко, дори мехослугите. — „И заклинанието.“ — Аз съм защитникът на Уиндвир и се ползвам с доверието на Петронус.
— Имаше слухове — призна накрая Чарлс. — Секретни проекти по висшите етажи. Безпрецедентно финансиране за защитни и нападателни оръжия — магически и механични.
„Включително металните хора.“
— Като архиинженер, трябва да си знаел за това.