Чарлс се изсмя.
— Ще бъдете изненадан. В ордена има множество дребни разклонения. — Лицето му помръкна. — Тоест имаше. Работата често се делеше на части. Когато започнаха да използват метални хора за превод на заклинанието, аз се грижех да трия информацията от паметта им.
Думите му жегнаха Рудолфо. „Паметта им.“
— Хората ми при Портата на пазителя срещнаха мехослуга, представящ се с твоето име, който носеше съобщение на Петронус. Ти ли си го програмирал?
Очите на Чарлс се светнаха.
— Значи е успял. Продължи ли в пустошта?
Рудолфо кимна.
— Да. Моите хора го преследваха, но им възложих други задачи.
— Добре. За тях ще е опасно да го следват.
Нещо в тона му накара Рудолфо да прехапе устна.
— Защо? И откъде намери метален човек в плен на Ерлунд. — Спомни си първата вечер, в която бе срещнал Джин Ли Там в шатрата на Сетберт, и металния човек, който пееше по време на първия им танц. Сигурно беше същият, когото преследваха Едрик и останалите.
— Този модел няма ограничаващите записи от поколението на Исаак. — Чарлс се намръщи. „Колебае се как да ми отговори.“ Старецът продължи: — Първото поколение се състоеше от тринайсет мехослуги и бе най-доброто, което бе възможно да постигнем тогава. Още не разполагахме с достатъчно от чертежите на Руфело. След като започнахме да усъвършенстваме първия модел, успяхме да докараме следващите по-близо до оригиналните спецификации. Не съм сигурен как Сетберт се е добрал до този — предполагам, че е свързано с предателството на асистента ми. Всички бяха инструктирани да се завръщат от задачата си периодично за поддръжка.
— Задача? — намръщи се Рудолфо. — Какво стана с другите, след като създадохте поколението на Исаак?
Чарлс въздъхна и отклони поглед за миг.
— Преминаха към един от тайните проекти. Трябва да подчертая, против волята ми. Планът беше да им бъде дадена огромна свобода в поведението и да бъдат пуснати без надзор в Изпепелената пустош.
Внезапно всичко придоби смисъл. Този план не се различаваше много от неговия проект на север.
— Изпратили сте ги да копират Великата библиотека от паметта си.
— Да — потвърди тихо Чарлс.
Рудолфо поглади брадата си и се замисли за миг.
— Санкторум лукс.
— Да — кимна отново Чарлс.
Идеята го зашемети. Идеята библиотеката да бъде възпроизведена на още по-отдалечено, тайно място не беше лоша. Особено ако имаше вражеска заплаха. Но мащабът на подобно начинание беше огромен. Мехослугите в Деветте гори движеха ръце като крила на врабчета и преписваха книга за по-малко от час. Управлението и подсигуряването на материалите беше изтощаващо. Да не говорим за армията от зидари, дърводелци, работници и слуги, които се трудеха безспирно, за да върнат светлината.
— Това е непосилна задача за тринайсет мехослуги.
Чарлс сви рамене.
— Нищо не е невъзможно, ако се вложат достатъчно усилия.
Мисълта се стовари отгоре му като камък, падащ в кладенец. Момент на празнота и плясъкът от осъзнаването.
— Цялата библиотека ли? — попита той невярващо.
Откровеността на Чарлс граничеше със свирепост.
— Трябва да бъде защитена.
Рудолфо гледаше пакета с документите и знаеше, че Чарлс казва истината. Нямаше нужда да разшифрова бележките на Петронус, за да разбере, че старият папа вярва в някаква външна заплаха. Влад Ли Там бе изтеглил мрежата си, за да ги защити и да разследва външните развития.
Някой искаше андрофрансините извън картинката, по свои си мрачни причини.
„И тяхната библиотека.“
Каквото и да бе скрито в Изпепелената пустош от металните пастири, трябваше да бъде открито и опазено. Рудолфо се втренчи в очите на Чарлс.
— И си сигурен, че става въпрос за цялата библиотека?
— Да — заяви Чарлс.
Рудолфо затвори очи. Плачеше му се, без да знае защо. От седмици се бореше с непосилната задача да намери следа от Желязната армада на Влад Ли Там. Малка капка в огромното езеро. Всеки ден, в който отсъстваше, съседите му се приближаваха към война с родствениците от блатата. Петронус беше затворник, а андрофрансините в летния дворец нападнати и може би убити. Невръстният му син лежеше някъде далеч и умираше бавно.
„Цяла библиотека.“
Рудолфо усети, че е затаил дъх, и го изпусна. Знаеше отговора, още преди да зададе въпроса си.
— Включително всички фармацевтични науки и магии?
Чарлс кимна и Рудолф не каза нищо. Просто стана и погледна към стареца за миг, преди да тръгне към вратата.
След това излезе и се насочи с треперещи нозе да съобщи новия курс на Рейф Мерикю.