Петронус не вярваше и за миг, че горянският крал е замесен в така наречената си сполука. Беше очевидно, че това е работа на клана Ли Там.
Замисли се за детството си и за лятото, през което учеше Влад на скромния рибарски живот като част от обучението му да поеме контрол над семейството. Осъзна, че дори тази схема е била част от плана на бащата на Влад.
— А може и настоящият момент да е част от този план — промърмори той.
„Но с каква цел?“ Замисли се за документите, които бе оставил на Рудолфо с желанието той да продължи работата му.
След това заспа и за няколко часа въпросите се изплъзнаха от треперещите му пръсти.
>> Уинтърс
Зимният въздух над папския дворец беше натежал от пушек. Уинтърс стоеше до овъглената купчина кости и се мъчеше да не повърне. Все още не можеше да повярва какво се случва.
„Не са погребали убитите.“ Вместо това бяха нанесли ужасна обида, струпвайки и изгаряйки ги на клада.
Войниците й се бореха със замръзналата земя и копаеха с кирки гробове за останките. Бяха започнали сутринта и ако продължаха цял ден, можеха да извършат бдение през нощта. След това трябваше да приготви следващата си военна проповед. Никога не си беше представяла, че ще е срещу част от собствения й народ. Но гневът, който изпитваше, докато яздеше насам, бледнееше в сравнение с яростта, обхванала я, щом помириса дима от изгорелите тела.
Чу стъпки зад себе си и как Шеймъс се прокашля.
— Пристигна птица от горяните.
Уинтърс погледна през рамо. Съобщение от Джин Ли Там. Беше научила, че лейди Там е потеглила с армията. Беше изненадващо — толкова скоро след раждането на Иаков. „Цената на това да си кралица.“ Тя съсредоточи мислите си в настоящето.
— Какво гласи съобщението?
— Яздят към южната ни граница, за да преговарят с рейнджърите на Мейров. — Той се засмя, макар смехът да звучеше повече като сумтене. — Иска да тръгнете на юг и да се присъедините към тях… без армията.
— Ще го сторя. Нека армията патрулира по земите ни и да търси източника на това насилие сред нашия народ. Така ще е в готовност, ако я призова на юг.
По лицето на Шеймъс се изредиха няколко емоции. Накрая той заговори внимателно.
— Има само един начин да открием източника. Нали го съзнавате?
Не беше се досетила досега. Мисълта я порази и сърцето й потръпна.
— Да. Трябва да претърсим за белега. Започнете с армията.
Той кимна и в гласа му прозвуча тъга.
— Какво да сторим със заловените, кралице?
„Знае отговора ми.“
Уинтърс го погледна за миг и отмести очи.
— Аз ще се разправя с тях, Шеймъс. Както щеше да стори баща ми и неговият баща. — „С брадвата.“ Думите горчаха в устата й, но бяха истина. Щеше да открие необходимото насилие в себе си. Може би това й е било писано от самото начало. Напоследък сънуваше само кървави сънища. Белокосото момче Неб и кратките гледки от дома, който бе призвана да открие, бяха изчезнали. Сега ги изпълваше дрезгавият глас на Езра, отекващ в пещерата с извора. Вятър от кръв да пречисти студените железни остриета за подкастряне.
„И така греховете на П'Андро Уим ще се стоварят върху чедата му.“
Отърси студеното ехо на гласа и се обърна към Шеймъс.
— Изпрати птица на горяните. Кажи им, че приемам учтивата покана.
Шеймъс кимна. Виждаше нещастието по лицето му, но може и да беше просто тревога.
— Вие ли ще водите бдението тази нощ?
Тя погледна към овъглените кости. Чуваше дрънченето на кирките по замръзналата земя. Над нея кръжеше едра черна птица, ясно очертана в небето, което обещаваше още сняг.
— Да. Това е мое задължение.
— Някой от дванайсетимата може да го стори, ако се наложи.
Уинтърс го погледна отново. Беше загрижен. За нея той бе като дядо, откакто се помнеше. Беше приближен на баща й, дори бе партньор на една от лелите й, преди жената да почине от треска.
— Трябва да го сторя, Шеймъс. Искам армията да ме види как го правя.
В погледа му блесна гордост.
— Ще станете силна кралица!
Уинтърс въздъхна и погледна към телата.
— Напоследък не се чувствам силна.
Гласът му прозвуча като този на баща й — или пък на Ханрик, и тя усети как кожата й настръхва.
— Не е нужно да го чувствате, за да е вярно.
Тя кимна.
— Благодаря, Шеймъс.
Той отвърна с поклон, изгледа я за последно и се оттегли. Уинтърс продължи да оглежда андрофрансинските трупове.