Усети полъх по тила си и вдъхна нов мирис. Съвсем лек дъх на пот и смола от вечнозелени дървета.
Долови чуждото присъствие и се обърна към очите, които се взираха в гърба й.
— Кой е там?
Гласът беше едва доловим шепот.
— Лейтенант Едрис от Деветте гори. Водя ви рота съгледвачи по заповед на лейди Там. Тук сме дискретно, разбира се.
Тя примижа. В следите на Шеймъс бе приклекнала едва видима, сенчеста фигура.
— Ще предупредя капитаните си. Не искам да възникне някой инцидент, щом съгледвачите ви са толкова наблизо.
Мъжът се засмя.
— Простете, лейди Уинтърс, но хората ми няма да бъдат открити, освен ако не пожелаят. Смятаме, че стратегически е по-добре да останем скрити за хората ви, предвид… — той замълча, търсейки подходяща дума — вътрешното естество на заплахата.
Тя прехапа устни. Беше прав, макар да не искаше да позволява на тези горянски шпиони да обикалят омагьосани сред народа й.
— Всичко, което научите, ще е високо оценено. — Уинтърс се поколеба дали да му каже от какво се боеше. Знанието, което бродеше в покрайнините на съзнанието й от деня, в който Шеймъс й показа знака върху гърдите на внука си. Тя се насили да го изговори гласно. — Убедена съм, че това е някакъв и'зиритски култ.
Съгледвачът се сепна.
— Сигурна ли сте?
През вековете имаше само няколко подобни случая. Всички свършваха зле — под ботушите на андрофрансините или някое от стражевите им кучета, но оставяха тежки рани, преди да потънат в историята, на която принадлежаха. Терциус й ги бе описал подробно по време на обучението. Но изрязването на знаците беше ново.
— Да. Сигурна съм. Носят знака на дома И'Зир.
Той затаи дъх от изненада.
— Ще предам вестта на лейди Там. Междувременно търсим тези, отговорни за сегашната атака. Хората ми ще ви съобщят, ако открием нещо.
Уинтърс кимна.
— Благодаря, лейтенант. — Изчака, чудейки се как да зададе въпроса, който не й даваше мира. Усети лекия ветрец от обръщането на сянката и се провикна с повече вълнение, отколкото й се искаше да показва.
— Има ли някакви вести от експедицията в пустошта?
Долови колебанието на съгледвача.
— Лейди Уинтърс, това е военна операция на Деветте гори и не съм упълномощен да я дискутирам.
Тя затвори очи.
— Абсолютно сте прав. Извинявам се, лейтенант.
Гласът му се смекчи.
— Според слуховете между вас и Неб има чувства.
Уинтърс се изчерви и не отговори.
— Правим всичко възможно да го открием. Едрик се е заел лично.
Тя усети как стомахът й се свива и светът се завърта, щом осъзна думите му. „Да го открием.“
— Нима се е загубил? — Тежкото предчувствие я караше да шепти.
Но съгледвачът беше изчезнал, хвърлил семето на ужаса, което покълваше мрачно и ледено в тялото й.
Черната птица, която бе забелязала по-рано, изпищя, писъкът й прозвуча като смях в буреносното небе.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там се бореше с прилошаването и се привеждаше ниско на седлото. Беше подценила сериозно влиянието на лекарствата върху чувството й за равновесие. Друсането на коня заплашваше да я накара да изхвърли лекия обяд, изяден преди час.
Някъде отзад Линей едва ли се чувстваше по-добре. Тя се возеше в карета заедно с Иаков, охранявана от най-способните съгледвачи на Рудолфо. Беше неин ред с бебето, но в последно време караше по-дълги смени, за да позволява на Джин да се среща с капитаните на Скитащата армия.
Въпреки неразположението й беше приятно да язди отново, да усеща вятъра в лицето си и здравото животно под себе си. Звуците и миризмите на армията изпълваха ушите и носа й, откакто се бяха събрали в подножието на хълмовете, бележещи границата на Деветте гори. Нощем спеше в каретата с Иаков и Линей, за да им е по-топло. Това събуждаше у нея нещо, заспало от доста отдавна.
От колко време? Може би от времето, когато двамата с Рудолфо бяха обиколили другите осем имения, за да бъде представена на стюардите и жителите на основните селища. Преди това пък беше войната.
Чу пърхане и тупване вдясно от себе си. Обърна се и видя малката кафява птичка в мрежата на втория капитан. Филемус посегна и я извади, дръпна навързания на възли конец от крачето й. Свали ръкавицата си, за да почувства възлите, и подаде нишката на Джин. Тя разчете съобщението с пръсти.
„Започна се.“ Присви очи към сивата дневна светлина. Някъде пред тях сраженията бяха започнали. Предните съгледвачи следяха армиите на Пилос и Тюрам, които напредваха към земите на блатните. Вчера рейнджърите на Пилос бяха навлезли в пущинаците, които бележеха неназованата граница на блатните територии.