„Но с кого се сражават?“ Блатната армия беше в далечния север и се опитваше да разнищи унищожаването на летния папски дворец и избиването на тамошните андрофрансини.
Преди Филемус да отпрати птицата, се появи нова, този път бяла. Джин знаеше, че това е знак да се спре, и вдигна ръка, а през това време капитанът четеше по възлите.
— Някой наближава. Един блатен, на кон. Иска да преговаря с вас. — Офицерът я погледна разтревожено. — Насаме.
Тя продължи да оглежда околния пейзаж. Преди два дена бяха прекосили Втората река, далече на север от руините на Уиндвир. Ако продължаваха със силното темпо, след три-четири дена щяха да прекосят и Третата и да бъдат в близост до целта си. Възнамеряваше да разположи армията си по южната граница на блатните. Също така таеше ирационалната надежда, че може да спре стълкновението. Че може да апелира за разум, ако Скитащата армия успее да блокира пътя на Пилос и Тюрам.
Но като се замислеше за загиналото дете на Мейров и убития престолонаследник на Тюрам, не беше сигурна, че е останал някакъв разум. Яростта от подлите убийства със сигурност беше по-силна от възможността за трезва преценка.
Армията спря бавно, а Джин зачака. Конят й пристъпяше нетърпеливо по замръзналата земя. В падналата мъгла отпред започна да се очертава фигура. Тя присви очи и различи конника — възрастен мъж на стар кон.
— Разположи съгледвачи по периметъра — нареди тя по-остро, отколкото й се искаше.
— Да ви придружа ли?…
— Не. — Джин пришпори коня си напред.
Препусна в тръс, докато не започна да вижда по-добре стареца. Носеше парцалива роба от кожа — вълча, на пръв поглед. В грижливо сплетените му коса и брада имаше кости и клончета, а украсата по лицето му го оприличаваше на блатен, макар че бе по-сложна от обичайните. Земните тонове бяха изрисувани в сплетена мрежа от черно, синьо, зелено и кафяво.
Стоеше изправен на седлото и въртеше глава наляво-надясно, сякаш се ослушваше и душеше за нещо. Когато я наближи, обърна глава към нея и Джин видя очите му с цвят на мляко.
„Изпратили са слепец да преговаря.“
Мъжът кимна.
— Велика майко, не бива да си тук.
Помнеше загадъчното съобщение, което носеше същото обръщение. Беше мислила над него с часове и дори го носеше в торбичката си. Нима този мъж знаеше нещо за баща й? Джин присви очи.
— Защо ме наричаш така? Кой си ти?
Старецът се усмихна.
— Аз съм Езра. Вестител на пристигащата кралица на избраните и пророк на Пурпурната императрица.
„Още загадки.“ Беше чувала за Пурпурната императрица и преди. Но къде?
— Уинтърс не ми е казвала за теб.
Той се засмя.
— И тя не знаеше до скоро. — Мъжът вдигна поглед и изви глава. — Идваш с армията си, но какво се навяваш да постигнеш? Чувстваш се зле от грижите за сина си. Още си слаба от раждането. Трябва да си почиваш, а не да водиш война срещу невидим враг. — Изражението му омекна и на устните се появи усмивка. — Не се надявах, че ще доживея този ден. Искам да те помоля за огромна услуга.
Джин присви очи. Не виждаше нищо, но знаеше, че съгледвачите са ги обградили. Едно изсвирване и мъжът щеше да падне пронизан от десетина стрели и два пъти повече ножове.
— Каква услуга искаш, старче?
От млечните му очи закапаха сълзи.
— Искам да прегърна Обещаното дете с ръце и да изрека благословията си.
Джин Ли Там се изненада от отговора. Усети, че космите й настръхват и стомахът й се свива.
— Явно си добре запознат с живота на семейството ми. Тогава знаеш, че синът ми е болен.
— Може би благословията ще му се отрази добре.
Джин поклати глава.
— Не те познавам, Езра. Няма да се доближаваш до сина ми. — Усети топлината от справедливия си гняв.
Мъжът въздъхна.
— Мога да подсвирна и да ми го донесат за миг. Но няма да го направя, а ще се моля за следващ случай.
„Мога да подсвирна.“ Остави скритата заплаха за по-нататъшен размисъл.
— Значи не си сам?
Смехът му отекна остро.
— Аз съм стар и сляп. Не би било разумно да яздя сам.
Джин огледа земята край коня му. Беше отъпкал снега добре, така че не се виждаха следи от омагьосания ескорт. Но не бе нужно да вижда, за да знае, че блатните са под влиянието на кръвна магия. Замисли се за съгледвачите, които ги бяха обградили, и за другите, които охраняваха Иаков някъде в средата на спрялата армия. Тя заговори нарочно с нисък глас.
— За какво искаш да преговаряме, освен за сина ми и моето здраве?