— Само за едно. Смятаме да спазим родството си с горянския крал. Нашите домове имат много обща работа, за да подготвят Познатите земи за предстоящата епоха.
Джин опита да отдели и да категоризира информацията от думите му, но се загуби в морето от въпроси, за които нямаше време.
— Нашето родство е с кралица Уинтерия — каза бавно тя… — Не с теб.
— Родството е много по-дълбоко и широко, отколкото виждаш, велика майко.
— И заради това искаш да върна армията си обратно?
Той кимна.
— Да. Но се съмнявам, че ще го сториш.
Тя се намръщи.
— Прав си. Смятам да спазя родството си с кралицата ви и южните съседи. Отивам да ги помиря.
Езра се усмихна.
— И дори можеш да успееш донякъде, но не трайно. Това са родилни болки от създаването на нещо. — Той я погледна и Джин можеше да се закълне, че я вижда. Погледът му направо проникваше. — Ти си част от това велико създаване. Както и съпругът ти. И Иаков — най-ценен сред хората.
Джин се намръщи при тези думи. Ритъмът им извикваше нещо познато, скътано дълбоко в нея, и тя внезапно осъзна откъде са.
„Сънищата.“ Гласът беше различен, но тактът бе същият и тя се огледа трескаво, за да потвърди внезапните си подозрения.
На едно вечнозелено дърво бе кацнала огромна черна птица — родствен гарван — и ги гледаше с единственото си черно око.
— Стъпвай предпазливо, велика майко — каза Езра и завъртя коня си. — Родството с дома И'Зир и слугите му не е шега работа. — Той присви очи и Джин отново се убеди, че я вижда, без значение дали е сляп. — И не трябва да отхвърляш благословията толкова безразсъдно, защото един ден тя ще спаси сина ти, а той на свой ред ще спаси всички ни.
Джин остана стъписана. Отдавна хранеше подозрения. Беше видяла докладите за мъртвите нападатели; беше учила история и знаеше, че култовете се появяват упорито, особено във времена на тежка криза и разрушения в Познатите земи. Сега определено беше такъв момент.
Но думите, че семейството й е толкова плътно оплетено във вярванията на този старец, добавиха нова, различна доза страх към тази, която кипеше в гърдите й. Искаше да се развика, да настоява за отговори. Да подсвирне на съгледвачите си и да го тикне във фургона за разпити, при мъчителя, когото бе спасила от преждевременно пенсиониране, в случай че потрябва.
В същото време искаше да обърне коня и да препусне до каретата, за да прегърне сина си. Да го предпази някак си от лудостта, вихреща се в света, който щеше да наследи.
Но Джин Ли Там не стори нищо. Остана на коня и изгледа как Езра, блатният пророк, изчезва в мъглата.
Когато се обърна към родствения гарван, видя, че и той е изчезнал.
Ако изобщо съществуваше.
Джин Ли Там призова куража си и заповяда на Скитащата армия да възобнови похода. През остатъка от деня тя яздеше мълчаливо и се чудеше какво ли я очаква в блатата.
> 18.
>> Рае Ли Там
Рае Ли Там стоеше на носа и гледаше как изгряващото слънце багри в червено източния хоризонт. Някъде на север Разпръснатите острови бележеха южната граница на Познатите земи. Още по` на юг бяха островните архипелази, от които бяха побягнали, след като получи вест за вероятното бедствие с другата половина на флота.
Бяха минали няколко седмици, а още не можеше да разбере какво се е случило. Нямаше повече съобщения, а и нямаше причина да вярва, че ще получи.
„Как биха ни намерили вече?“ Сред морето дори шестте железни кораба бяха като пеперуди в гора. Преди човек можеше да ги проследи от остров на остров, макар пак да трябваше да налучква. Още тогава действаха внимателно.
Сега се налагаше да бъдат още по-предпазливи. Не спираха никъде, където можеха да бъдат забелязани. Бяха акостирали само веднъж, за да попълнят водните си запаси, когато намаляха застрашително. Избраха си безлюден остров през нощта и парните помпи засмукаха водата през капещите маркучи, които нямаха време да поправят. Попълваха запасите си с риба, но бяха минали на дажби, за да изкарат пътуването до новата дестинация.
Въпреки мерките на един от корабите пламна треска. Сега пъплеше най-отзад под карантина, а болестта поваляше членовете на семейството. Друг от корабите пък можеше да поддържа само една трета от скоростта си, а инженерите нямаха представа каква е причината.
Все пак, като се имаше предвид, колко неща могат да се объркат, Рае Ли Там беше доволна.
Тя посрещна новия ден, като затвори очи и се остави на ласката на хладния вятър, който дърпаше робата и разрошваше косата й.