Усети как ръцете на Барик я прегръщат и се отпусна назад с въздишка.
— Движим се с добро темпо — каза той. — Измисли ли какво ще правим, когато пристигнем?
Рае Ли Там се облегна на гърдите му и изви глава, така че да го вижда.
— Не знам. Сигурна съм, че татко беше наясно за какво е всичко това, но не е споделял стратегиите си с мен. — Тя погледна отново към морето и кървавото слънце, което се издигаше от него. — Но съм склонна да останем в морето, докато не разберем какво се е случило.
— Още ли смяташ, че баща ти е подмамен в капан?
Тя кимна.
— Какво друго? Загубихме шест кораба за седмица. А и тази бележка. Ако е фалшификат, е по-добър от моите. — По едно време тя беше най-добрият фалшификатор на фамилията.
От рулевата кабина се чу изсвирване и Рае вдигна глава. Лоцманът сочеше на юг и очите й доловиха дребната точица на светлината от изгряващото слънце.
Барик също се завъртя и я пусна. Тя отиде до перилата и се надвеси, присвивайки очи.
— Това е кораб — каза Барик.
Вече се виждаше ясно. Беше висок и ръбест. Видя парата, която излизаше от него, и стомахът й се сви.
— Един от нашите е. — Веждите й се сбърчиха. — Как е възможно?
Барик се напрегна.
— Ще вдигна трета тревога. И ще пратя птици до останалите кораби.
Рае кимна.
— Отивам в кабината.
Прекоси палубата бързо и изкачи тясната стълбичка. Вахтеният офицер, млада червенокоса жена, й подаде далекогледа, преди да е поискала. Рае го насочи към приближаващия съд.
„Не кой да е, а флагманът.“
Беше развял флагове за бедствие в осем цвята и се движеше по курс, който щеше да ги пресрещне до час. На палубата се виждаше движение, но от това разстояние не можеше да различи никого.
„Знаят къде сме.“ Но как? Птичите клетки бяха заключени, а тя вярваше на пазачите. Ала по някакъв начин бяха открити.
На носа на кораба блесна светлина и я заслепи. Рае измести далекогледа леко наляво. Проблясъците оформяха думи.
„Татко е пленен с измама и имаме ранени на борда. Нуждаем се от спешна помощ.“
Тя затаи дъх и огледа кораба отново, преди да се обърне към офицера.
— Донеси огледалото. Изпрати съобщение: „Спрете двигателите и пуснете котва“.
Изчака жената да предаде съобщението. Отговор не последва. Вместо това корабът започна да намалява скоростта. Междувременно в тихото утро зазвуча камбаната за трета тревога и палубата се изпълни с мъже и жени, бързащи към постовете си. Барик надвикваше глъчката и раздаваше лъкове заедно с оръжейника. Артилеристът им зареждаше единственото оръдие и го насочваше към забавящия кораб. Андрофрансините бяха внимателни по отношение на военните технологии, задържаха каквото можеха и налагаха строг контрол над останалото. Флагманът разполагаше с три от малките оръдия, но останалите кораби имаха само по едно. Сивите раса смятаха, че това е достатъчно, за да даде огромно предимство на Ли Там, в комбинация с парните двигатели и железните корпуси.
— Намали скоростта наполовина — нареди тя. — Съобщение до флота: „Поддържайте трета тревога“. — Усети, че се мръщи заради тежката топка в стомаха си. Огледа отново палубата на флагмана и забеляза шафранените роби на фамилията сред екипажа. Знаеше, че скоро ще й се наложи да вземе решение. Изчисленията бяха на нейна страна, но се колебаеше.
Това беше капан. Нямаше друг вариант.
„Ами ако не е?“
Подсвирна на Барик и той се присъедини към нея. Рае му подаде далекогледа.
— Наредих им да спрат двигателите. Подчиниха се. Твърдят, че татко е пленен с измама и имат ранени на борда.
Съпругът й ги огледа и й върна далекогледа.
— Нямам им доверие.
Тя кимна бавно.
— И аз. Какво предлагаш?
Като жрец воин, основната специалност на Барик бяха сухоземните битки, но той бе приличен моряк и имаше седем месеца да се запознае с възможностите на бащините й кораби.
— Нареди на „Вятър на зората“ и „Духът на Амал“ да се приближат. Останалите ще се подредим от всички страни на тези по-бавни кораби. — Очите му издаваха загриженост. — Да се движим в широк кръг с ниска скорост и да пратим лодка да разузнае.
Тя кимна. Предложението беше разумно. Даде заповедите и отново вдигна далекогледа. Флагманът беше спрял и котвените вериги бяха опънати, но имаше злокобно предчувствие. Уж загубеният кораб се беше появил и тя се замисли за съобщението.
„Татко е пленен с измама.“ От всички хора Влад Ли Там бе най-малко вероятно да бъде измамен, но както и да е. Принципно нямаше да приеме идеята, че е попаднал в нечия мрежа.