„Само че…“
Преглътна страха, който остави железен вкус в устата й. Бяха напуснали Познатите земи твърде бързо. Влад разпусна мрежата си, натовари семейството, с изключение на четирийсет и втората дъщеря, на железните кораби и тръгна да търси нещо. Не бяха приказвали откровено, но от известно време Рае подозираше, че семейството им е претърпяло провал в задачата си да налага внимателна и премерена промяна в Познатите земи. Иначе защо трябваше всички да се изнасят? Баща й можеше да изпрати корабите си да издирват този невидим противник, без да помъква цялото семейство.
Днешното съобщение ясно подкрепяше подозренията й, че баща й е примамен извън Познатите земи заедно с цялата си мрежа от деца и внуци по някаква тъмна причина. Нямаха връзка със света от месеци. Зачуди се дали това не е също част от по-широката стратегия. Може би отделянето на Ли Там от Познатите земи имаше повече от една цел. Фамилията оставаше без потенциални съюзници, изолирана и далеч от дома. А светът оставаше без ушите и очите на баща й, и още по-лошо, без стратегическото му влияние.
„В липсата на светлина стъпвай бавно и отмерено в чакащия мрак“ бе написал П'Андро Уим в Дванайсетото си евангелие.
Да. Щеше да действа бавно с отворени очи и уши.
Рае Ли Там се намръщи отново на спрелия кораб и подаде далекогледа на съпруга си. След това обърна очи към Познатите земи.
— Пазихме мълчание твърде дълго — промърмори под нос и нареди: — Изпратете птичаря в моята каюта.
Барик кимна и тя излезе от командната кабина. Имаше много работа. Първо, съобщение до сестра й и годеника й в Деветте гори. Второ, кодирано писмо до който и да командваше бащиния й флагман.
След това трябваше да вземе решение.
Погледна отново към закотвения кораб и се зачуди откъде ли се е появил след толкова време.
>> Рудолфо
Вкусът от прахчетата още горчеше в устата на Рудолфо, когато се присъедини към Рейф Мерикю на кърмата на „Родствената акула“. През по-голямата част от живота си ползваше магиите да крие съгледвачите, а не себе си. Не беше прието благородниците да се омагьосват. Но Рудолфо прибягваше все по-често до тях през последната година, въпреки че това противоречеше на възпитанието му. Направо потъпкваше уроците на баща си. Но нямаше друг начин. Преди два часа бяха забелязали птици, летящи от юг на североизток, преследвани от по-голямо и тъмно същество.
Сега бяха в бойна готовност и един задъхан моряк го извика по заповед на капитана.
Надяваше се, че поне прилошаването и главоболието щяха да намалеят с привикването към прахчетата. Засега обаче не се получаваше.
Тръгна бавно, без сигурната походка на Мерикю и екипажа му. Издигането и спускането на вълните предизвикваше бедствие в стомаха му. Омагьосаният кораб беше истинско чудо, но му прилошаваше всеки път, щом напуснеше относително нормалния трюм.
Цъкна с език и чу отговорите, докато си проправяше път към мостика. Стигна тесните стълби и усети стабилните ръце, които му се притекоха на помощ. Усети как някой тика нещо студено и метално в пръстите му.
— Далекоглед — обади се Рейф Мерикю. Рудолфо усети как капитанът го обръща в една посока. — Право напред.
Вдигна далекогледа и видя как океанът се приближава. Изправи го малко, намери хоризонта и започна да оглежда. Нямаше как да пропусне железните кораби.
Рудолфо затаи дъх при вида им. Беше прекарал четири безсънни нощи, след като реши да търси Санкторум лукс. Знаеше, че това е най-добрият вариант, но се терзаеше. Гордееше се с вътрешния компас, възпитан от баща му — той му даваше самочувствие да поема винаги във вярната посока. Но как да избереш по-добрия път, когато нито един от двата не даваше гаранции за успех? И как, след като бе възложил надеждите си на Чарлс и поел по неясния път, бе успял да се натъкне на армадата на Влад Ли Там.
Преброи корабите. Шест се движеха в бавен кръг около спрял седми.
Рудолфо усети, че е затаил дъх, и го изпусна.
— Това е флотата на Там. — Но само половината.
— Да — потвърди Рейф. — Единият кораб е с карантинен флаг. Този в центъра показва, че има бедствие.
Закотвеният съд беше по-тесен и малък от останалите, което предполагаше, че може да е флагман. Рудолфо не беше сигурен, но смяташе, че е добро място за старт.
— Трябва да говоря с тях.
Гласът на Рейф прозвуча угрижено.
— И шестте кораба са под трета тревога. Оръдията им са заредени, а те са по-добри от тези, които ми дадоха андрофрансините. Пуснали са лодки във водата, с флаг за преговори. Няма да вкарам „Родствената акула“ в обсега им. Ще чакаме и ще наблюдаваме.