— Не се съпротивлявай, водачо Небиос, аз ще те нося бързо и сигурно.
Ръката стисна по-силно и в ъгълчетата на очите му изплува светлина, замъглявайки нощта. Осъзнаваше смътно, че Исаак пълзи зад тях, а кракът му е огънат и безполезен. В по-дълбоките сенки на моста се чуваше болезненото пъшкане на Ренард.
Накрая чу тракането на машинарията, докато металния човек го мъкнеше нагоре по хълма, продължаващ след моста на Младия бог. Главата му беше притисната към металното рамо и той се зачуди що за сърца са дали андрофрансините на техните машини.
Последва ново стискане на металната ръка и Неб усети как потъва в безсъзнание на самотно и сиво място.
> 19.
>> Джин Ли Там
Топящият се сняг беше разкалял тревата и Джин Ли Там стъпваше внимателно, докато придържаше Иаков към гърдата си. Малкото одеялце покриваше голата й кожа, тя не чувстваше студ. Надяваше се, че същото важи и за сина й. Пък и нямаше да са навън за дълго. Шатрата беше затоплена, но внезапно закопня за хладен въздух и за малко раздвижване.
Всъщност беше нещо повече от копнеж.
Беше потребност. След оттеглянето на птичаря шатрата сякаш я задушаваше и беше наложително да излезе навън със сина си. Студен въздух и открито пространство, за да спре световъртежа.
Бяха пристигнали преди няколко часа и шатрите вече бяха опънати, а от огньовете се носеше миризма на горящо дърво и готвено месо. Съгледвачите патрулираха в широк периметър, а ротите на Скитащата армия продължаваха да се разполагат.
Скоро трябваше да остави детето на Линей и да започне преговорите с Пилос и Тюрам. Беше разменила птици с Мейров тази сутрин, но не знаеше името на генерала, който командваше войските на Тюрам. Първите сблъсъци бяха приключили зле за двете армии. Противниците бяха малцина, но се хвърляха без всякакъв страх и сечаха наред, докато не бяха повалени.
Железните им остриета режеха надълбоко, а кървавият вятър не спря, докато не загинаха и смаяните офицери от двете съседни държави не започнаха да броят загиналите.
Бяха пратили искане за подкрепления за нов щурм на север и ги очакваха да пристигнат до половин седмица.
Всичко това бе притеснително. Беше получила и вест от Едрик, чиято рота потегляше в пустошта, за да търси Неб и Исаак. Бяха загубили най-страшното оръжие на света.
Веднага след тази птица пристигна нова. Рудолфо щеше да отплава отвъд Рога, внезапно убеден от някакъв стар андрофрансин, че лекът за сина й може да се намери много по-лесно в така наречения Санкторум лукс, отколкото с наглед непосилната задача да се открие флотът на баща й.
Но последната птица, пристигнала сутринта, окончателно я смачка и накара стените на шатрата да започнат да я притискат, заради което и побягна на зимния въздух, стискайки бебето в прегръдките си. Кодираното съобщение на Рае Ли Там я бе открило — сестра й я информираше за всичко случило се през месеците в морето и молеше за помощ от Деветте гори, ако бе възможно. Джин Ли Там изпрати отговор, като обеща помощ, но без да уточнява какво и кога, и зададе главния въпрос: „Синът ми е болен от лекарствата за плодовитост, можеш ли да го излекуваш?“
Би трябвало да почувства облекчение. Но в онзи момент надеждата се промени. Не знаеше как да го опише. Чувството беше различно и глождещо. А страхът му беше постоянен спътник.
— Лейди Там?
Тихият глас я стресна и тя вдигна поглед. Пред нея стоеше млада жена с тъжни очи и скалъпени доспехи. Рошавата й кафява коса беше тикната под твърде голям шлем, а в калните си ръце държеше масивна сребърна брадва. Лицето й беше омазано с пепел и пръст. Придружаваха я двама горянски съгледвачи.
Джин Ли Там примигна. „Променила се е за краткото време“, помисли си.
— Уинтърс?
Момичето направи реверанс.
— Радвам се да ви видя.
Най-различни бяха очите й. В тях имаше нещо скрито, освен тъгата. Страх? Несигурност? Да. Всичко това, но и нещо по-дълбоко. Нещо познато и обезпокояващо.
„Предателство.“ Сред народа й бе покълнал смъртоносен и отровен плевел, който заплашваше всички.
Джин Ли Там кимна.
— И аз се радвам. Научи ли нещо ново?
Момичето поклати глава.
— Армията ми търси из блатата, преобръща всеки камък, за да откри източника на това неочаквано зло. А вие?
Джин също поклати глава.
— Нищо, което да не знаеш. Подкрепленията са тръгнали. Първите атаки са взели доста жертви, особено сред рейнджърите. Нападателите се бият без никакво чувство за самосъхранение, напират, докато не бъдат повалени.