Уинтърс въздъхна и гласът й стана съвсем тих.
— Заради кръвните магии. Още преди да ги вземат, знаят, че ще им отнемат живота.
Двете не се бяха сблъсквали лично с кръвно омагьосаните съгледвачи в действие, но бяха видели окървавените тела, които оставяха. Джин Ли Там усети болка от загубата, когато се замисли за нощта, в която Уинтърс бе принудена да вземе трона. А сега младата кралица тъкмо се връщаше от погребването на избитите андрофрансини в летния дворец и земите й бяха заплашени от нашествие. Още нова на трона, а изправена пред вътрешни и външни заплахи.
Иаков спря да суче и тя загърна ризата си, след което го вдигна нагоре, за да може нежно да го потупа.
— Не съм казала на Мейров, че ще бъдеш с мен. Мисля, че така е по-добре. Ще бъдеш под моя защита, като част от родството с горяните.
Уинтърс преглътна и кимна. Пристъпи от крак на крак и Джин видя нерешителността й. „Иска да попита нещо, но не знае как.“
Момичето се изчерви, докато очите й се стрелкаха настрани.
— Има ли?… — Тя се поколеба. — Има ли вести от Неб? — Срещна за момент погледа на Джин и бузите й поруменяха още повече. — Знам, че е изчезнал и Едрик го търси.
„Момчето, разбира се.“
Джин Ли Там опита да докара усмивка, но знаеше, че се проваля.
— Пратила съм цяла рота да го търси. Бил е съвсем добре, когато се е отделил от Едрик и се спуснал да преследва Исаак и другия мехослуга. — Не беше сигурна какво друго да каже. Времената не бяха добри за любов; почвата бе твърде горчива, за да може да покълне нежното й цвете. През седмиците, откакто Рудолфо бе тръгнал да търси лек за сина им — дълги периоди без вест от новия й съпруг, — Джин бе наясно какви остри зъби дъвчат младата жена. „Трябва да й кажа нещо утешително.“ — Сигурна съм, че ако можеше, Неб щеше да ти прати вест. Магиите на птиците явно не действат там. Стараем се да го открием с всички сили.
— Вече не го сънувам — промълви Уинтърс и извърна поглед. Гласът й беше почти шепот и бе пропит с дълбока тъга.
— Може би сънищата ти са повлияни от разстоянието — каза Джин, макар да се съмняваше, че това ще утеши момичето.
Уинтърс сви рамене и не отговори. Джин не беше сигурна какво може да добави. Не знаеше почти нищо за сънищата на блатната кралица, бе чувала само за военните проповеди и Книгата на сънуващите крале. Още по-малко разбираше от споделените сънища с момчето, макар да бе наясно, че двамата имат връзка още от Уиндвир. Беше чула за романа им още преди да научи истинската самоличност на момичето. През последните месеци собственото й внимание бе заето с подготвянето на имението, а и на душата си, за крехкия живот, който носеше в ръце. Трябваше да разбере какъв е бил животът й и в какво ще се превърне. Сякаш това не бе достатъчно, неприятностите около пиршеството по повод раждането на наследника и тежките мъки бяха свършили своето, за да насочат вниманието й в друга посока.
Все пак разбираше силата на сънищата. От онази нощ нейните бяха станали мрачни и пълни с насилие, и продължаваха все така. Дори и тази сутрин се бе събудила с живописен спомен: мрачна птица, която кълвеше очи на множество тела, които познаваше съвсем добре.
Осъзна, че момичето очаква някакъв отговор. „Какво да й кажа?“ Накрая откри нужните думи и в гласа й прозвуча повече сила и увереност, отколкото предполагаше.
— Ще го открием, Уинтърс! И ще го върнем невредим!
Момичето кимна.
— Благодаря, лейди Там.
Джин отвърна на поклона и погледна лицето на сина си. Бебето беше сгушено в дебелото вълнено одеяло, с което едно време родителите на Рудолфо обикаляли горските имения и представяли близнаците на бъдещите им поданици. Сега спеше, а дъхът му изкарваше мехурчета по устните.
Зърна интереса по лицето на Уинтърс и се завъртя, така че момичето да може да го огледа по-добре.
— Толкова е малък — каза блатната кралица.
— Да. Имаме още малко време преди преговорите, искаш ли да го подържиш?
Уинтърс пребледня и се раздвои между страха и насладата.
— Не мисля, че ще мога. Аз…
Джин цъкна с език.
— Разбира се, че можеш. Ела.
Тръгнаха към шатрата и влязоха вътре, оставяйки съгледвачите на входа.
Линей и речната жена стояха под фенера и сипваха нови дози от съгледваческите магии в малките торбички. Двете вдигнаха поглед за момент, но се върнаха към работата си. В ъгъла имаше малка печка, топлеща помещението, и ведро с вода за миене.
Джин махна към тесния нар до огъня.
— Сядай. И си измий ръцете. Сапунът е ей там.
Уинтърс подпря брадвата на близката маса. Джин я изгледа как се мие и се зачуди за миг как блатните отглеждат децата си в подобна мръсотия. За разлика от повечето жители на Познатите земи тя изобщо не вярваше, че блатните са все още под въздействието на смеещата се лудост, остатък от най-опустошителното заклинание на мрачния им господар. Те се водеха от друга лудост: малко по-приемлив мистицизъм.