Щом момичето се изми, Джин й подаде Иаков. Опита да не бърчи нос, но си отбеляза да накара Линей, да изпере одеялцето после.
Неудобството се излъчваше от цялата поза на Уинтърс.
— Толкова е малък! — повтори тя отново. Този път в очите й се появи светлина, а на устните й разцъфтя усмивка.
— Не си ли държала бебе?
Уинтърс поклати глава, без да отделя очи от лицето на Иаков.
— Виждала съм много, но отраснах сама. Другарувах предимно с книги и сънища. И с моя учител Терциус.
Джин не беше изненадана. Родена в огромно семейство, тя бе общувала с достатъчно деца, но можеше да разбере как момиче, отраснало в изолация, може да достигне плодовитостта си, без да вижда отблизо на какво е способно тялото й с малко помощ. Усмихна се и реши да я закачи.
— Може би трябва да изпратя още една рота, да намерят Небиос и да го довлекат тук. Така ще може да си направите собствено бебе.
За момент — макар и съвсем кратък — Уинтърс отново се превърна в момиче, изчервено и кикотещо се.
— Не съм сигурна, че ще знам как…
— Повярвай ми, кралице Уинтерия — продължи да се усмихва Джин Ли Там, — ще го разбереш съвсем бързо.
За кратък миг самата тя усети как тежестта на Новия свят се вдига от раменете й и двете с кралицата на блатните се разсмяха толкова силно, че накараха Линей и речната жена да се присъединят.
Щом смехът отзвуча, Джин остави бебето на дойката, препаса ножовете и провери бронята си. След това, все още зачервени от смеха, двете с Уинтърс наредиха да докарат конете им и тръгнаха в посоката, в която ги зовеше дългът.
>> Уинтърс
Докато яздеха мълчаливо на юг за преговорите, падаше лек сняг. Сивите облаци закриваха зимното слънце. Чуваха се звуци от гората, очакваща наближаването на пролетта, и стабилните стъпки на конете им.
Уинтърс яздеше до Джин Ли Там и от време на време я поглеждаше. Горянската кралица носеше ризница от сребърни люспи и чифт съгледвачески ножове с протрити дръжки. Дългата й червена коса бе сплетена на плитка и окичена със сребърен обръч, подхождащ на доспехите. Яздеше гордо изправена. Позата й излъчваше сурова красота.
„Изобщо не съм като нея.“ Как я наричаше Рудолфо? Великолепна? Но преди малко бе успяла да надникне под спокойната й маска. Когато се срещнаха сутринта, по лицето на горянската кралица личеше тревога и колебание. В начина, по който стискаше детето си, имаше отчаяние, дори когато се разхождаше. Но щом дойде време за работа. Джин събра притесненията и колебанията си и ги скри надълбоко. Уинтърс можеше само да мечтае, че ще постигне подобен самоконтрол някой ден.
„И бебето!“ Когато пое малкото вързопче и видя пръстенцата и устичката му, нещо в нея се раздвижи. Не похотливият първичен инстинкт, за който я закачаше Джин. Нещо друго и по-дълбоко от човешкия копнеж да се слее с някой друг и да създаде живот.
У нея се бе събудила внезапна и силна нужда от семейство — дълбока връзка с някого, надхвърляща досегашните й преживявания. Мислеше, че има такава връзка с народа си, но вече не бе сигурна.
Ханрик беше сторил всичко възможно, когато баща й почина, а тя беше съвсем малка. Беше се отказал от всякакви мисли за собствено семейство, за да може да й служи, така че край нея нямаше женска фигура, която да следва. Нямаше братя и сестри, които да оформят представата й за място в света. Поради липсата на друго, тя израсна с книгата на предшествениците си и каквито други томове успееха да плячкосат и изтъргуват. Научи за цикъла си от местната билкарка в деня, в който започна. Терциус й бе обяснил за размножаването с практичния език на андрофрансините, без сложнотиите на любовта, брака и трепетите. До деня, в който с Неб бяха паднали на земята в общ пристъп на екстазно пророкуване, не се замисляше за подобни неща. Постепенно, докато момчето изпълваше сънищата й и се появяваха все повече гледки от дома, който щяха да споделят, тя започна да чувства връзка, каквато не бе усещала досега. Сега разбираше, че на практика това е част от същия танц.
„Всички копнеем за връзка.“ Виждаше го в лицето на Джин Ли Там, докато кърмеше бебето. Беше го усетила и сама, докато се смееше с жените в шатрата, стискайки плахо дребния живот в ръцете си.