Ако я бяха попитали предишната есен, щеше да се закълне, че чувства подобна връзка с народа си. Но сега Ханрик лежеше в земята, а ботушите й още бяха кални от пресните андрофрансински гробове и Уинтърс я поставяше под въпрос. Някъде в народа й, в семейството й растеше нещо зловещо и мрачно, без тя и дванайсетте старейшини да знаят. Отново си спомни за отчаянието и страха по лицето на Шеймъс, когато отметна ризата на внука си. Замисли се за пророка Езра и млечнобелите му очи. Помнеше екстаза му, когато й показа белега за собственост на гърдите си.
Не, не само за собственост… за принадлежност. Страстна и силна привързаност към нещо.
Тя потръпна. „Махай се, родствени гарване.“
Разнесе се подсвирване и Уинтърс осъзна, че наближават малка полянка. В центъра й имаше група конници с флаговете на Пилос и Тюрам. Погледна отново към Джин Ли Там и позволи на спокойната решителност на жената да се пренесе и в нея.
Джин също я изгледа и явно видя тревогата в очите й.
— Ако не си сигурна за нещо, следвай моя пример. — Ръцете й се задвижиха по юздите и врата на коня. „Ще те измъкна от тази ситуация.“
Уинтърс примигна, без да е сигурна защо се изненадва. Рудолфо знаеше невербалния език на дома И'Зир, беше логично и съпругата му да го знае.
— Благодаря, лейди Там.
Джин Ли Там се усмихна насила.
— Няма защо, лейди Уинтерия.
Съгледвачите им излязоха на открито и заеха позиции с дръжки на ножовете. Уинтърс насочи вниманието си към групата отпред и усети как челюстта й се стяга. Тежестта, която се бе вдигнала преди малко, се завърна върху врата и раменете й, и тя пое тежко дъх.
Мейров се разпознаваше веднага, макар да не я беше виждала отблизо. По време на войната за Уиндвир Ханрик се оправяше с преговорите. Няколко пъти я бе зървала отдалеч, но не си представяше, че ще е толкова изпита и изтерзана.
„Мъката я е смазала.“ Не само това, тъгата се бе изродила в горчив гняв, който изостряше чертите й и правеше светлата й кожа още по-бяла. Дългата руса плитка се подаваше под шлема, а ръката й стискаше дръжката на меча. Беше заобиколена от рейнджъри, които следяха внимателно с поглед разпръснатите горянски съгледвачи.
До нея беше генералът от Тюрам. Носеше стоманен нагръдник, тъмнолилаво наметало и държеше шлема си в ръце. Мъжът се наведе и прошепна нещо на Мейров. Кралицата кимна и очите й срещаха погледа на Уинтърс. Искрената омраза, която струеше от тях, накара момичето да потръпне и да се извърне. Стомахът я заболя и внезапно й се прииска да побегне. Рискува да погледна отново и очите пак се впиха в нея. Твърдо стиснатата челюст на Мейров и побелелите пръсти върху меча бяха достатъчно ясно съобщение.
„Ще ме посече на място, ако може.“
Уинтърс примигна и отново отмести очи.
Приближиха се и Джин Ли Там заговори:
— Приветствам Пилос и Тюрам.
Гласът на Мейров беше студен.
— Лейди Там, преговорите и родството ни са с Деветте горски дома.
Уинтърс видя как Джин преценява позата и тона на кралицата.
— Деветте горски дома имат родство с блатните. — Ръцете й се задвижиха бавно. „Мъката й е тежка; не приказвай.“
Уинтърс се размърда на седлото. „Разбирам.“
Мейров присви очи.
— Значи сте довели Скитащата армия на Рудолфо срещу нас, за да защитите тези диваци? Не трябва ли да си стоите вкъщи и да си гледате сина?
Думите жилеха, но в тях имаше още нещо. Уинтърс можеше да прочете допълнителното послание. Беше казала, че армията е на Рудолфо — намек, че не признава властта на Джин Ли Там. Имаше и друго съобщение, което я накара да погледне към Джин, за да види дали ще реагира по някакъв начин. „Твоят син е жив, а моят — не.“
Горянската кралица кимна.
— Лорд Рудолфо е наясно с това развитие и се присъединява към мен в искрените ни съболезнования за загубата, лейди Мейров. Тази ужасна трагедия къса и моето сърце, аз също съм майка. — Тя се обърна към тюрамския генерал. — Скърбим и за вашата загуба. Всички бяхме покосени от насилието през онази нощ — и кралица Уинтерия загуби наместника си Ханрик под железните остриета. Деветте гори са се заели да помогнат на блатните в идентифицирането на убийците и справянето с тази ситуация.
Лицето на Мейров се разкриви и помръкна.
— Съболезнованията ви не ми трябват, лейди Там. Ако искате да помогнете на справедливостта, обърнете армията и се приберете при сина си или почетете родството и се присъединете към нас. — Очите й отново се впиха в Уинтърс. Момичето задържа погледа й и опита да остави омразата да се изтече, да я подмине. Кралицата на Пилос продължи, без да отмества поглед. — Блатните създават проблеми, още от времената на заселването. Този път отидоха твърде далече. Варварските им дрънканици, постоянните грабежи на граничните градове — тя сбърчи нос, — дори самата им миризма замърсява Познатите земи от твърде много време.